Определение № 686 от 10.12.2009 г. на ВКС по д. № 702/2009 г.

Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Б. С. срешу определението на Върховен касационен съд по гр.д. №1960/08 г., с което е прекратено производството по касационната му жалба срещу въззивното решение по осъдителните искове с пр. осн. чл.55, ал.1 и чл.86 от ЗЗД за парични вземания, всеки с цена под 5000 лв. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на обжалване пред друг 3 чл. състав на ВКС определение и е допустима, но неоснователна: За да остави без разглеждане касационната жалба срещу въззивното решение по осъдителните искове и прекрати производството по делото, разглеждано по реда на чл.218а от ГПК, отм.,постановилият обжалваното определение 3 чл. състав на ВКС е приел, че при цената на всеки осъдителен иск, касационната жалба е недопустима. Въззивните решения по искове за парични вземания с цена до 5000 лв. не подлежат на касационно обжалване на осн. чл.218а, ал.1,б.”а” от ГПК, отм.. Изводите на ВКС в обжалваното определение са законосъобразни и по същество не се оспорват от частния жалбоподател. Той - като касатор и отв. по иска, изрично е посочил, че обжалва въззивното решение в частта по осъдителните искове и държавната такса е определена според присъдената с тях на ищеца сума. Извън предмета на прекратителното определение са доводите в частната жалба, че касационната е подадена и срещу въззивното решение в частта по установителния иск, приета за необжалвана в мотивите на определението. Затова ВКС не ги разглежда в настоящото производство; те могат да се заявят по друг ред - за постановяване на допълнително решение по гр.д. №1960/08 г. Частната жалба е неоснователна – обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. о., в друг тричленен състав