Определение № 1783 от 22.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 520/2023 г.

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2 от ГПК като е образувано по повод на частна жалба с вх. № 1140/03.02.2023 година, подадена от П. Д. С., срещу определение № 6/05.01.2023 година, постановено по ч. гр. д. № 4750/2022 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. С обжалваното определение съставът на ІІІ г. о. на ГК на ВКС е потвърдил определение № 50 323/18.11.2022 година, постановено по гр. д. № 3457/2021 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. в частта му, с която е върната като нередовна подадената от П. Д. С. частна жалба с вх. № 508 116/10.10.2022 година срещу постановеното по същото дело определение № 264/21.09.2021 година, като е оставил без разглеждане като недопустима частната жалба с вх. № 509 714/05.12.2022 година срещу определение № 50 323/18.11.2022 година в частта му, с която е оставено без уважение искане за отвод на съдебния състав по делото. В частната касационна жалба са изложени твърдения за това, че обжалваното определение е постановено в нарушение на закона и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост, като е поискано същото да бъде отменено като бъдат уважени направените с частната жалба с вх. № 509 714/05.12.2022 година определение № 264/21.09.2021 година, постановено по гр. д. № 3457/2021 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. искания. П. Д. С. е бил уведомен за обжалваното определение на 31.01.2023 година, като частната му жалба е с вх. № 1140/03.02.2023 година. Предвид на това е спазен предвидения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Частната жалба е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК, като е частично допустима. С частта на обжалваното определение, с която е потвърдено определение № 50 323/18.11.2022 година, постановено по гр. д. № 3457/2021 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., съставът на ІІІ г. о. на ГК на ВКС се е произнесъл по частна жалба на П. Д. С. срещу определение по чл. 274, ал. 1 от ГПК на друг състав на ВКС. Затова в тази му част определението е постановено по чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК, поради което е окончателно и не подлежи на обжалване.Поради това подадената от П. Д. в С. срещу тази част на определение № 6/05.01.2023 година, постановено по ч. гр. д. № 4750/2022 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. частна жалба с вх. № 1140/03.02.2023 година е недопустима и трябва да бъде оставена без разглеждане. Предвид на това не следва да бъдат разглеждани направените в частната жалба доводи за неправилност на обжалваното определение в тази му част. В останалата част, с която е оставена без разглеждане като недопустима частната жалба с вх. № 509 714/05.12.2022 година срещу определение № 50 323/18.11.2022 година, постановено по гр. д. № 3457/2021 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. в частта му, с която е оставено без уважение искане за отвод на съдебния състав по делото частната жалба е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да остави подадената от П. Д. С. частна жалба с вх. № 509 714/05.12.2022 година в тази й част съставът на ІІІ г. о. на ГК на ВКС е приел, че отказът за отвеждане на съдебния състав не е нито преграждащ по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК акт, нито законът предвижда изрично обжалването му, за да е налице хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК. Този извод на съдебния състав е правилен. Законът не съдържа изрична разпоредба, която да предвижда обжалване на определението на съда с което се оставя без уважение искане по чл. 22 и чл. 23 от ГПК. Поради това то не попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК. Наред с това определение не прегражда нито временно, нито постоянно производството по делото. С оглед на това то е такова по чл. 253 от ГПК и може да бъде изменено или отменено от постановилия го съд, вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск. Поради това то не попада и в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК. Законът изрично е ограничил възможността за обжалване на определенията до тези по чл. 274, ал. 1 от ГПК именно с оглед на възможността останалите определения да бъдат изменяни или отменяни от постановилия ги съд. Определенията по чл. 253 от ГПК не подлежат на самостоятелно обжалване, а тяхната правилност се проверява при обжалване на съдебния акт по съществото на спора. С оглед на това обжалваното определение трябва да бъде потвърдено в тази му част. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение