Определение № 2837 от 14.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 1638/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1 вр. ал. 1, т. 1 ГПК. „ВЕЛТТЕД ИНВЕСТ“ ООД (н.) и „БЕЛ БРОКЕРС“ ЕООД обжалват Определение № 111/19.05.2026 г. по ч.т.д. № 86/2026 г. на Апелативен съд-Велико Търново, с което са оставени без разглеждане частните им жалби срещу постановеното по реда на чл. 679 ТЗ Определение № 55/13.03.2026 г. по ч.т.д. № 15/2026 г. на ОС-Габрово. Жалбоподателите поддържат, че специалната разпоредба на чл. 613а, ал. 3 ТЗ урежда обжалваемост на всички постановени в производството по несъстоятелност актове и че тълкуване в обратен смисъл, изводимо от общата норма на чл. 274 ГПК, обезсмисля създаването на изричната уредба. Намират, че чл. 613а, ал. 3 ТЗ препраща към ГПК само относно начина обжалване и разглеждане на жалбата, но не и към чл. 274 ГПК, уреждащ инстанционността. Допълват обаче, че процесното определение би било обжалваемо и според чл. 274, ал. 1 ГПК, тъй като е преграждащо за защитата на кредиторите и длъжника срещу решението на събранието на кредиторите и е уредено като обжалваемо именно в чл. 613а, ал. 3 ТЗ. Черпят аргументи и от значението, което производството по чл. 679 ГПК има за интересите на участниците в несъстоятелността, подчертано от законодателя чрез въведената през 2023 г. възможност за атакуване на решението на събранието на кредиторите като нищожно. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, констатира, че частната жалба е допустима – подадена е в срок от легитимирани страни срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1. вр. ал. 1, т. 1 ГПК (без изследване на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК). На 10.02.2026 г. е проведено събрание на кредиторите на „ВЕЛТТЕД ИНВЕСТ“ ООД (н.), на което са взети решения за избор на оценител и за увеличаване на синдишкото възнаграждение. Решенията са атакувани от длъжника и от „БЕЛ БРОКЕРС“ ЕООД (дружество, претендиращо да е кредитор в резултат от суброгация, настъпила след погасяване на задължението към друг кредитор на длъжника). Поискано е те да бъдат обявени за нищожни, а евентуално – отменени като незаконосъобрани, защото са взети от лице, което след настъпилата суброгация няма качеството на кредитор, и защото увреждат кредиторите. Молбите по чл. 679, ал. 1 ТЗ са оставени без уважение. С обжалвания в настоящото производство акт жалбите на „ВЕЛТТЕД ИНВЕСТ“ ООД (н.) и „БЕЛ БРОКЕРС“ ЕООД срещу определението по чл. 679, ал. 4 ТЗ са оставени без разглеждане поради преценката на съда, че същите са насочени срещу необжалваем акт – непосочен изрично в чл. 613а, ал. 1 ТЗ и непопадащ в хипотезите на чл. 274, ал. 1 ГПК вр. чл. 613а, ал. 3 ТЗ. Този извод е правилен по следните съображения: В разпоредбата на чл. 613а ТЗ са разграничени две групи актове, постановявани в производството по несъстоятелност – обжалваеми при условията на специалния закон (ал. 1), сред които не е процесният акт, и всички останали, които се обжалват по „съответния ред“ по ГПК (ал. 3). Последният касае не само срока за обжалване, начина на администиране и разглеждане на жалбата, но и предпоставките за възникване на правото на жалба. Това следва както от буквалното тълкуване на закона, така и от липсата на правна логика за отклонение от общите правила – в производството по несъстоятелност се постановяват множество актове, голяма част от които с технически характер, и ако се признае обжалваемост на всички тях, това не би защитило, а напротив – би накърнило правата на кредиторите поради забавяне и затрудняване движението на производството. Неоснователен е доводът на жалбоподателите, че подобно тълкуване на разпоредбата на чл. 613а, ал. 3 ТЗ обезсмисля създаването й – постановявайки, че актовете извън обхвата на ал. 1 подлежат на обжалване само пред апелативен съд, тя има за цел да уреди изключение от триинстанционността, уредена в чл. 274, ал. 3 ГПК. Следователно обжалваемостта на процесното определение се преценява според предпоставките на чл. 274, ал. 1 ГПК – да е преграждащо или да е изрично посочено като обжалваемо. С акта по чл. 679, ал. 4 ТЗ не се препятства осъществяването на контрол върху решението на събранието на кредиторите (т.е. молбата не е оставена без разглеждане), а се решава основателността на оплакването за нищожността/незаконосъобразността му. Резултатът от произнасянето не предопределя характера на акта като преграждащ – дори молбата по чл. 679, ал. 1 ТЗ да е отхвърлена, с нея е дадена, а не преградена, защита, която се състои в запазване действието на едно законосъобразно решение. Затова определението не е преграждащо. Същевременно то не се явява и изрично посочено като обжалваемо съгласно изискването на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Последният извод е важим и след разширяването на предметния обхват на контрола по чл. 679 ТЗ чрез въвеждане на възможност за обявяване на нищожността на решението (ЗИД ТЗ, ДВ, бр. 66/2023 г.). Това законодателно изменение не е съпътствано от промяна в обжалваемостта на определението по чл. 679 ТЗ, а напротив – запазена е досегашната уредба, по която вече е била формирана константна практика на ВКС за необжалваемост на акта на окръжния съд (напр. Определение № 581/25.07.2023 г. по ч.т.д. № 1170/2023 г. на ВКС, ТК, І т.о.). Няма основание за изоставянето й с аргументи, черпени само от тежестта на порока, от който се твърди да е засегнато атакуваното решение на събранието на кредиторите. Интересите на участниците в производството по несъстоятелност не са застрашени – от една страна, осъществим е едноинстанционен съдебен контрол от съд, различен от съда по несъстоятелността, а от друга – остава възможността за съда по несъстоятелността да не зачете последиците на нищожния акт. Поради това изводът за необжалваемост продължава да се поддържа и в актуалната практика на ВКС (напр. Определение № 1703/20.06.2024 г. по ч.т.д. № 1220/2024 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.) Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,