Определение № 347 от 22.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4144/2017 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по повод постъпила молба вх. № 6672 от 12.07.2018 г. по регистъра на Върховен касационен съд /ВКС/, подадена от адвокат Й. Й., действащ като процесуален представител на В. П. Б., И. К. Б. и М. В. М. с искане за допълване на определение № 509 от 22.06.2018 г., постановено по настоящото дело, в частта му за разноските. Ответниците по молбата – [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] не са взели становище. Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата за допълване на определението в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, при наличие на правен интерес от предявяване на искането, поради което ВКС в настоящия си състав приема, че същата е процесуално допустима. Разгледана по същество молбата е основателна, поради следните съображения: С определение № 509 от 22.06.2018 г. на Върховния касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на решение № 145 от 21.04.2017 г. по гр. дело № 666/2016 г. на Великотърновски окръжен съд. В отговора на подадената от [фирма], [населено място] касационна жалба, процесуалният представител на ответниците по същата и молител в настоящето производство, е направил искане за присъждане на разноски за производството по чл. 288 ГПК по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата /ЗА/. С цитираното определение постановено по реда на чл. 288 ГПК не са присъдени съдебните разноски. В случая, пред касационната инстанция, не е представен договор за правна защита и съдействие, за предоставяне на безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, а такива договори са представени във въззивното производство за представителство на ищците, с предмет оказване на правна защита и съдействие във всички съдебни инстанции. Правото на разноски по делото е имуществено право на страната, която е постигнала позитивен правен резултат в рамките на спора по същество, респ. при обжалване пред съответната съдебна инстанция, тъй като съгласно чл. 81 ГПК разноски се дължат за всяка една от съдебните инстанции. Съдебната практика е константна, че изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА, обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. Достатъчно за уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 ЗА е: правна помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл. 78 ГПК. В този смисъл липсата на договор за правна помощ с уговорена в него безплатно предоставяна такава не препятства упражняване на правото по чл. 38, ал. 2 ЗА, тъй като принципът на чл. 36, ал. 1 ЗА е че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а размерът му, за разлика от хипотезата на чл. 36, ал. 3 ЗА, се определя от съда по императивната разпоредба на чл. 38, ал. 2 в рамките на предвидения в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в който смисъл е формирана и задължителна съдебна практика, обективирана в определение № 515 от 02.10.2015 г., по ч. т. дело № 2340/2015 г. на ВКС, І т.о. В конкретния случай разноски се дължат по силата на закона при наличието на посочените по - горе предпоставки, които са установени в настоящето производство. Размерът на адвокатското възнаграждение следва да се съобрази с фазата на производството по чл. 288 ГПК пред касационната инстанция, като правната защита се изразява в изготвяне на писмен отговор по касационната жалба, с обсъждане на основанията за допускане на касационната обжалване, без явяване в съдебно заседание. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4, във връзка с чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед защитавания материален интерес пред настоящата касационна инстанция, в размер на 60 000 лв. за всеки от тримата ответници, на молителя следва да се определи и присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1 747. 50 лв. за всеки ищец или общо 5 242. 50 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение