Определение № 2270 от 10.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 881/2024 г.

Производството е по чл.248, ал.1 ГПК вр. чл.274, ал.3 вр. чл.396, ал.2, изр.3 ГПК. Образувано е по молба на А. В. Г. за изменение на постановеното по делото определение № 1372/22.03.2024 г. в частта за разноските, с което А. В. Г. е осъдена да заплати на Р. С. Г. сумата 1 762 лева разноски за процесуално представителство в касационното производство. Молителката твърди, че възнаграждението е прекомерно и следва да се намали до 1 200 лева поради липсата на фактическа и правна сложност и съгласно чл.11 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът по молбата Р. С. Г. в писмен отговор твърди, че молбата е напълно неоснователна, т.к. материалният интерес е 30 264.56 лева и съгласно приложимата разпоредба на чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ адвокатското възнаграждение е в размер на 3 071.16 лева, а 3 /4 от него е 2 303.37 лева – повече от присъденото. Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК от страна по делото, поради което е допустима. По нейната основателност: Производството е частно. Приложимите разпоредби за минималния размер на адвокатското възнаграждение са тези на чл.7, ал.1, т.7 вр. чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата). Предявени са два иска с цена 20 000 лева и 10 264.56 лева. Съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата минималното възнаграждение по първия иск е 2 200 лева и по втория е 1 323.81 лева. Съгласно чл.7, ал.1, т.7 от Наредбата 1 /3 от първия е равна на 733.33 лева, а 1 /3 от втория е равна на 441.27, сборът на двете е равен на 1 174.60 лева. Като взе предвид съдържанието на частната жалба на А. В. Г., на изложението на основанията за допускане на касационно обжалване и на определението по делото, настоящият съдебен състав намира за неоснователен довода на А. В. Г. за липсата на фактическа и правна сложност по делото, поради което намира възражението и по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на възнаграждението за неоснователно. Поради изложеното намира молбата за неоснователна и че тя трябва да бъде оставена без уважение. Воден от изложеното и на основание чл.248 ГПК съдът