Определение № 173 от 06.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1168/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, във вр. с ал. 1 и с чл. 262, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна жалба на А. М. И. срещу определение № 561/02.12.2013 г., постановено по въззивно гр. дело № 1192/2013 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е върната въззивната жалба с вх. № 3782/29.08.2013 г., подадена от жалбоподателя, и е прекратено производството по същото въззивно гражданско дело. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че жалбоподателят не е изпълнил дадените му указания за отстраняване нередовността на въззивната жалба, а именно – не е подписал същата. Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащ на обжалване пред ВКС съдебен акт на въззивен съд и е процесуално допустима. В нея се поддържа оплакване за неправилност на обжалваното определение. Отговор на частната жалба не е подаден в срока за това. Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения: Въззивната жалба с вх. № 3782/29.08.2013 г. е подадена лично от жалбоподателя, без да е подписана от него. С протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание от 07.10.2013 г., въззивният съд е дал указания на жалбоподателя, който не е присъствал на заседанието, в едноседмичен срок от получаване на съобщението да подпише въззивната си жалба. Съобщението с тези указания е редовно връчено на жалбоподателя на 21.11.2013 г. – чрез майка му Д. П.. В рамките на срока за изпълнение на указанията жалбоподателят е подал писмено изявление, заведено в съда с вх. № 11578/26.11.2013 г., което е озаглавено „продължение”, след което следват думите „с уважение” и „подпис”, последвани от положен нечетлив параф, а след това са посочени имената и Е. на жалбоподателя, последвани от израза: „към жалбата възжалбата по гр. дело 1192/2013 г. В. Т. Окръжен съд...” (следва и друг текст). Настоящият съдебен състав намира за неправилен извода на въззивния съд, че с горното жалбоподателят не е отстранил нередовността на въззивната жалба, понеже върху същата не е положен подпис на жалбоподателя. Няма пречка, при пропуск на жалбоподателя да подпише жалбата си, той – в изпълнение на дадените му указания за отстраняване на тази нередовност, да представи, както нов екземпляр от същата, но вече подписан, така и само последната й страница – също подписана, или – както в случая – „продължение” на жалбата, съдържащо подписа му, от което недвусмислено е видно, че той поддържа сезирането на съда с въззивната жалба и че тя изхожда от него, какъвто е и смисълът на подписването й съгласно изискването на чл. 260, т. 7 от ГПК. От горното следва, че с обжалваното определение окръжният съд неправилно е върнал въззивната жалба с вх. № 3782/29.08.2013 г. на жалбоподателя и неправилно е прекратил възизвното производство. Това налага отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на въззивния съд за извършване на по-нататъшни процесуални действия по разглеждането на въззивната жалба. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение