Решение № 4813 от 30.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11433/2025 г.
ВАСШесто отделение30.04.2026 г.докладчик Тодор Тодоров
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 3299/17.10.2025 г. по адм. дело № 410/2025 г. Административен съд – Велико Търново, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на МБАЛ “Павликени“ ЕООД, гр. Павликени срещу писмена покана изх. № 29-02-8/259/29.04.2025 г. на директора на РЗОК – В.Търново за възстановяване на неоснователно получени суми. ОСЪЖДА МБАЛ “Павликени“ ЕООД, гр. Павликени да заплати на Националната здравноосигурителна каса сумата от 255,64 (двеста петдесет и пет евро и шестдесет и четири цента), представляваща разноски по делото. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ТОДОР ТОДОРОВ секретар: Членове: /п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА /п/ БОЙКА ТАБАКОВА
Мотиви
С решение № 3299/17.10.2025 г. по адм. дело № 410/2025 г. Административен съд – Велико Търново е отменил писмена покана изх. № 29-02-8/259/29.04.2025 г. на директора на РЗОК – В.Търново за възстановяване на неоснователно получени суми на обща стойност от 5 442,00 лева. Решението е атакувано с касационна жалба от административния орган, като се навеждат доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба – МБАЛ “Павликени“ ЕООД, гр. Павликени, чрез адвокат Банкова изразява становище за неоснователност на същата и претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, а разгледана по същество за основателна. Основанията за незаконосъобразност са обусловени от неспазване процедурата по чл. 76б, ал.2 ЗЗО и предвид липсата на допуснати нарушения на диагностично-лечебния алгоритъм на КП (74.1 и 38), по които лечебното заведение е поканено да възстанови неоснователно получените суми. Първото от приетите основания е несъставомерно, тъй като няма данни заповедта за санкции, детерминираща правомощието за издаване на процесната покана, да не е породила правни последици. Заповедта за санкции не е оспорена, а обстоятелството, че лечебното заведение в качеството си на ЮЛ е уведомено на адреса по своето седалище обосновава неоснователност на направените възражения по чл. 76б, ал.2 ЗЗО. Първоинстанционният съд не е съобразил, че уведомяването е станало чрез препоръчана пратка и за връчването на същата не важат разпоредбите на ГПК, а на Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети (обн., ДВ, бр. 45 от 2010 г.; изм. и доп., бр. 19 от 2018 г.), като същата е оформена съобразно тези правила. По настоящото дело няма данни лечебното заведение да е инициирало производство по оспорване на заповедта за санкции. Досежно настоящия предмет на спора е от значение дали обуславящата заповед е породила правни последици и този факт в случая е безспорен, че са налице такива (включително и с оглед издаването на процесната писмена покана). Настоящата инстанция не споделя развитите съображения от първоинстанционния съд по съществото на спора, които отчитат липса на основания за възстановяване на процесните суми, тъй като назначената СМЕ е недопустима в настоящото производство. Косвеният контрол като способ за защита на породили последици административни актове е възможен и допустим, но само касателно валидността им. Отчитайки, че заповедта за санкции не е обжалвана, въпросите за нейната унищожаемост са преклудирани, тъй като лечебното заведение е било страна в административното производство и е имало възможността да я оспори. Съгласно чл. 17, ал.2 ГПК вр. с чл. 144 АПК съдът се произнася инцидентно по валидността на административните актове независимо от това, дали те подлежат на съдебен контрол. Съдът не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на административните актове, освен когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му. Отчитайки идентичността на основанията за издаване на заповедта за санкции и писмената покана тяхното повторно ревизиране при влязъл в сила административен акт досежно същите е недопустимо, освен в хипотезата на нищожност, но такава в случая не е налице. При издаване на оспорения индивидуален административен акт административният орган се е произнесъл в рамките на своята материална компетентност, в предвидената форма за валидност, след спазване на административнопроизводствените правила и при точно прилагане на материалноправните разпоредби и целта на закона. По изложените съображения атакуваното съдебно решение следва да бъде отменено, а оспорването срещу писмена покана изх. № 29-02-8/259/29.04.2025 г. на директора на РЗОК – В.Търново за възстановяване на неоснователно получени суми отхвърлено като неоснователно. В полза на административния орган следва да бъдат присъдени заявените разноски по делото в размер на 255,64 евро, от които 102,26 евро (200,00 лева) ДТ за касационното производство и по 76,69 евро юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ за всяка инстанция. Водим от горното и на основание чл. 222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение