Определение № 256 от 18.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 26/2013 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК от 2007 г. Образувано е по частна жалба на [фирма], София с управител Л. Г., представлявано по делото от адв. С. С. от АК София против определение № 15459/20.09.2012 г. на Софийски градски съд, административно отделение, ІІІв състав по ч.гр.д. № 11968/2012 г. К. излага съображения за неправилност. Отговор по реда на чл. 276 ГПК не е постъпил. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 275 ГПК от легитимна срана срещу акт, подлежащ на обжалване пред Върховния касационен съд. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. С атакуваното определение частната жалба на търговското дружество против заповедта за изпълнение, издадена от състав на Софийски районен съд, в частта за разноските, е върната, като просрочена. Този извод е неправилен. Видно от съдържанието на заповедта по чл. 310 ГПК съдът е указал, че срока за обжалване с частна жалба на акта му само в частта за разноските е двуседмичен от връчването. Това указание е изпратено и до страната, като подадената от нея частна жалба е рамките на указания срок, поради което и по силата на чл. 62, ал. 3 ГПК процесуалното действие следва да се зачете, като извършено в срок. Неправилно въззивният Софийски градски съд е счел, че щом определения в закона срок за подаване на частната жалба е едноседмичен, пропускането му влече последиците чл.275, ал. 2, вр. чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК, независимо, че обжалването е извършено преди изтичането на определения по-дълъг от съда срок. В заключение, определението е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение