Решение № 2026 от 20.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11679/2025 г.

ВАСПето отделение20.02.2026 г.докладчик Мария Николова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3257/24.10.2025 г. на Административен съд – Плевен, постановено по адм. дело № 593/2025 г. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА секретар: Членове: /п/ МАРИЯ НИКОЛОВА /п/ МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА Подписвам решението с особено мнение, защото не съм съгласна с мнозинството от състава, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Считам, че решението е неправилно и следва да се отмени. Подпомагането на земеделския производител е отказано, защото същият в предвидения от чл. 7, ал. 2, т. 8 от Наредба № 4 от 30.03.2023 г. срок, вкл. в удължения срок по § 3а от ПЗР на Наредба № 4 от 30.03.2023 г., не е предоставил документ по чл. 25, ал. 4 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г., а именно документ доказващ, че насаждението е в период на плододаване, издаден от агроном, както и копие от дипломата на агронома. По факта, че документът не е подаден в законовия срок страните не спорят. Считам, че съдът неправилно е приел, че предвид чл. 35 АПК и тъй като документът е представен преди издаването на уведомителното писмо, административният орган е следвало да го вземе предвид и съобрази при произнасянето си. Този извод е неправилен. В чл. 36, ал. 2 АПК изрично е предвидено, че страните оказват съдействие на органа при събирането на доказателства. Те са длъжни да представят доказателства, които се намират при тях и не се намират при административния орган. Съгласно чл. 28, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) комуникацията между Държавен фонд „Земеделие“ или Управляващия орган на Стратегическия план и съответните кандидати или бенефициенти и съобщаването на индивидуалните административни актове, издадени от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ или от оправомощените от него длъжностни лица или от ръководителя на Управляващия орган на Стратегическия план, се извършва чрез съобщение в системата за електронни услуги (СЕУ) по чл. 30, ал. 2, т. 6 в индивидуалния профил на съответния кандидат или бенефициент, като към съобщението се прикачва съответният акт или в него се препраща към публикувания в системата акт. Системата на електронни услуги е част от Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). Съгласно чл. 30, ал. 2, т. 2 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол (Наредба № 105 от 22.08.2006 г.) системата за електронни услуги се използва за визуализиране на индивидуална информация, електронно генериране и подаване на данни и документи, касаещи схеми, мерки и интервенции за подпомагане, администрирани от Държавен фонд „Земеделие“ и Управляващия орган на Стратегическия план. В разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. изрично е предвидено, че съобщаването на индивидуален административен акт, електронен документ, електронно изявление и/или комуникация, съгласно чл. 28 от ЗПЗП се извършва чрез съобщение в системата за електронни услуги (СЕУ). В ал. 7 на същия член е предвидено, че документи, които не са изпратени чрез СЕУ, не се разглеждат. В чл. 37, ал. 8 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. е предвидено, че съгласието на кандидатите или бенефициентите за приемане на индивидуални административни актове, електронни документи, изявления и комуникация и за съобщаване се приема за дадено с подаването на заявление за подпомагане или на искане за плащане в СЕУ. В случая земеделският производител не е изпълнил свое законово задължение за подаване чрез СЕУ на необходим във връзка с подпомагането документ, като не ангажира доказателства, че неизпълнението се дължи на причини, свързани с функционирането на СЕУ. Не ангажира и доказателства, че е подал заявлението в съответното ОПСМП на ДФ „Земеделие“. Подавайки заявлението си за подпомагане и искането за плащане, Ц. П. е бил наясно, как следва да подаде необходимия документ по чл. 25, ал. 4 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. От изявленията му пред първоинстанциония съд и пред касационната инстанция е видно, че същият поради негов пропуск – предоверяване на близък човек, не е успял своевременно и по законоустановения ред да подаде документа. Както правилно сочи касационният жалбоподател съгласно чл. 49 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. достоверността и коректното въвеждане на цялата информация и всички данни в заявление за подпомагане или искане за плащане и придружаващите ги документи са отговорност на кандидата или бенефициента. В чл. 51 от същата наредба е предвидено, че регистрацията на документите, получавани или изпращани от и в Държавен фонд „Земеделие“ или Управляващия орган на Стратегическия план във връзка с воденето на производствата по чл. 52, ал. 1 от ЗПЗП, се извършва в официален документен регистър, представляващ база данни в СЕУ. Подаването на документи във връзка с подпомагането следва да се извършва чрез СЕУ, защото така документите се регистрират в СЕУ. Общото правило на чл. 35 АПК в конкретния случай е неприложимо, защото ДФЗ издава актовете си съобразявайки информацията, която се съдържа в ИСАК, част от която е СЕУ. Както посочих по – горе твърдението на земеделския стопанин, че е дало на друго лице да качи документа в СЕУ е недоказано, дори това да имаше значение. В нарушение на съдопроизводствените правила, както сочи и касаторът, съдът е дал вяра на твърденията на жалбоподателя, без те да са подкрепени с доказателства. П. не е направил необходимото да подаде документа, както в първоначалния срок, така и в удължения, въпреки че е декларирал изрично, че е запознат със задължението си да подаде документа. Едва след като не е получил субсидия, която се изплаща преди издаването на писмото, е констатирал, че има пропуск от негова страна да подаде нужния документ и е предприел действия – подал уведомление с приложен документа до МЗХ, в чиято компетентност не е разрешаването на въпроса. Поради тази причина писмото му е препратено до ДФЗ. Подаването на документа след законовия срок и то не по установения за това ред, а чрез МЗХ, не може да санира заявлението. Този документ не е подаден чрез СЕУ в законовия срок и не е регистриран в документния регистър. Разпоредбите на чл. 59, ал. 4 и чл. 61, ал. 1 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г., и на които се е позовал решаващият съд, намирам, че са неотносими в процесния случай. Първата разпоредба касае информацията по чл. 10, параграф 8 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/1173. Втората касае указания във връзка с проверка на декларирани данни, а в случая следва в определен срок да се представят доказателства, че насаждението е в период на плододаване. При неподаването на такива доказателства разпоредбата на чл. 25, ал. 6 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. предвижда, че за площи, насажденията на които не са встъпили в плододаване и/или за които не е предоставен документ съгласно ал. 4, не се предоставя финансово подпомагане и не се считат за наддекларирани. Поради това считам за неправилни изводите съда, че е допуснато съществено нарушение на администартивнопроизвосдствените правила, което е довело до неправилно приложение на материалния закон По изложените съображения подписвам решението с особено мнение. Мария Николова

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) срещу Решение № 3257/24.10.2025 г. на Административен съд (АС) – Плевен, постановено по адм. дело № 593/2025 г. С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо изх. № 02-150-6500/2039 от 01.06.2025г. (УП изх. № 02-150-6500/2039 от 01.06.2025г.) на изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, с която е отказано финансово подпомагане на земеделския производител Ц. П. П. от гр. Плевен по интервенция, обвързана с площ за кампания 2023г. за: Обвързано с производството подпомагане на доходите за плодове - сливи (ИП) в размер на 1446,21лв.; преписката е върната на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне при съобразяване със задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. В решението е допусната очевидна фактическа грешка при изписване на номера на уведомителното писмо, като вместо изх. № 02-150-6500/2039 от 01.06.2025г. е посочено изх. № 02-150-2600/2039 от 01.06.2025г. Грешката не се отразява на правилността на решението и може да бъде поправена от първоинстанционния съд по реда на чл. 175 АПК. Настоящата инстанция ще цитира правилния номер на процесното уведомително писмо. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано, отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си, че земеделският стопанин не е подал в нормативно определения срок, документа по чл. 7, ал. 2, т. 8 от Наредба № 4 от 30.03.2023 г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни (Наредба № 4 от 30.03.2023 г.), поради което правилно в УП изх. № 02-150-6500/2039 от 01.06.2025г. на изпълнителния директор на ДФЗ е посочено, че не са спазени изискванията на чл. 25, ал. 4 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаления на плащанията и реда за налагане на административни санкции (Наредба № 3 от 10.03.2023 г.). Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Петрова. Ответникът по касация – Ц. П. П. оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. По делото от фактическа страна първоинстанционният съд е установил следното: Ц. П. П. е регистриран като земеделски производител. За кампания 2023г. е подал заявление от 06.07.2023г. за подпомагане по интервенция, обвързана с площ за: Обвързано с производството подпомагане на доходите за плодове - сливи (ИП) за два парцела в землището на [населено място] с площ от 0,60 ха и 0,80 ха (общо 1,4ха), засадени със сливи. В заявлението е декларирал, че е запознат, че в триседмичен срок след последния ден за подаване на заявление за подпомагане следва да предостави в съответното ОПСМП на ДФЗ документ, доказващ, че насаждението е в период на плододаване, изготвен от агроном, както и че следва да предостави копие от дипломата на агронома, изготвил документа, доказващ, че насаждението е в период на плододаване. На 19.01.2024г. Ц. П. е подал декларация с опис на документите, доказващи реализираната продукция на пазара в периода от 1 февруари в годината на кандидатстване до 31 януари на следващата календарна година по интервенцията за обвързано подпомагане на плодове – сливи и реализиран минимален добив на основание чл. 33, ал. 1 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. Декларирал е използван посадъчен материал 350бр. фиданки. Приложен е опис на документите за реализирана продажба на сливи и самите документи – 8 бр. договори-протоколи за покупко-продажба на сливи на частни лица срещу плащане в брой за доказване на реализирана продукция в периода 28.08.-01.09.2023г. като общото количество на реализираните добиви е 9015 кг. Декларирал е, че всички представени документи са достоверни, че е произвел описаната продукция на заявените от него парцели в периода съгласно чл. 33 ал. 1 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. и че са издадени и предоставени съгласно изискванията на чл. 33 ал.1-4 и ал.7 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. в периода от 1 февруари на годината на кандидатстване до 31 януари на следващата година и е запознат, че могат да бъдат предадени за проверка на НАП. С молба вх. № 94-1018/19.06.2024г. до Министерството на земеделието и храните (МЗХ) Ц. П. е посочил, че участва в програмата за обвързано подпомагане от самото начало, а през 2021г. е бил одобрен и сключил договор с ДФЗ по подмярка 6.3. През първата проверка през 2021г. и през втората през 2022г. за изпълнение на заложените цели като разширение на площите и инвестицията не е имал забележки. През 2023г. е подал заявление за подпомагане за участие по схемата за обвързано подпомагане. За първи път тогава е било въведено и изискването таблицата с използваните парцели да бъде заверена от агроном с копие от дипломата му. Твърди, че това е било направено в срок и качено в системата, не е получавал писмо, че документа не е получен. Впоследствие е представил и всички договори за реализирана продукция и електронен опис към тях. В началото на месец юни всички съседи получили преводи по обвързана подкрепа, но той не получил такъв. При проверка по телефон в ДФЗ – София му отговорили, че документа подписан от агронома не е намерен в системата, което го озадачило, защото смятал, че всичко е направено своевременно. Счита, че този документ дублира представените от него договори за продажби, което може да стане само от плододаващи насаждения и то на 30 години. Нововъведеното изискване вероятно е срещу злоупотреби със средства, но той не е от тази група недобросъвестни лица. Градините в голямата си част са наследствени и съществуват от много години, като едната я е закупил. Моли, ако документа е толкова необходим, да се даде възможност да бъде качен отново в системата, за да си получи субсидията. Приложил е документ по образец - Таблица на използваните парцели по интервенцията за обвързано подпомагане на доходите за плодове, подписан от агроном – Л. В. Л. с копие от диплома А 92 № 003393, както и Електронен опис на договорите за продажби на реализирана продукция през 2023г. С писмо 94-1018/21.06.2024г. МЗХ е изпратило по компетентност на заместник изпълнителния директор на ДФЗ – РА молбата. Указано е да се извърши проверка и да се предприемат съответните мерки по компетентност, както и да се изпрати отговор на бенефициента. С писмо изх. № 07-0400/12015 от 01.07.2024г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ П. е уведомен, че съгласно чл. 25, ал. 4 от Наредба № 3 от 10.03.2023г. кандидатите за подпомагане по интервенцията за обвързано с производството подпомагане на доходите за плодове (ИП) е следвало да предоставят в сроковете по чл. 7, ал. 2, т. 8 на Наредба № 4 от 30.03.2023г. документ по образец, одобрен от изпълнителния директор на ДФЗ, доказващ, че насаждението е в период на плододаване, издаден от агроном и придружен от копие от дипломата на агронома. За кампания 2023г. този срок е бил от 02.08.2023г. до 14.08.2023г., като с изменение от 19.09.2023г. на Наредба № 4 от 30.03.2023 г. на всички кандидати по интервенцията е била дадена нова възможност и отворен повторен прием от 25 септември до 9 октомври 2023г. за предоставяне на изискуемия документ. При всяка нова функционалност в СЕУ, ДФЗ публикува информация, указания и видеоинформация в помощ на кандидатите, като по този начин не е необходимо кандидатите да посещават регионален офис на ДФЗ. При извършената допълнителна проверка е установено, че от страна на земеделския производител в законоустановения срок не са подадени необходимите документи съгласно наредбата. Държавен фонд „Земеделие“ няма нормативно основание за прием на документи извън регламентираните срокове, както и да извърши исканите преизчисления по заявената интервенция за подпомагане за кампания 2023г. Заявлението е преминало през всички административни проверки съгласно чл. 37 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и предстои издаване на УП, в което ще бъдат посочени одобрените суми за подпомагане, санкциите и редукциите по отделните интервенции и мерки, което подлежи на обжалване. На 01.06.2025 г. е издадено процесното УП изх. № 02-150-6500/2039 от 01.06.2025г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с което е отказано финансово подпомагане на земеделския производител по интервенция, обвързана с площ за кампания 2023г. за: Обвързано с производството подпомагане на доходите за плодове - сливи (ИП) в размер на 1446,21лв. Съдът подробно е възпроизвел в решението съдържанието на писмото. Посочил е, че в таблица 6.2. са отразени два парцела със сливи, в колона 3 на таблицата е посочено, че насаждението е неплододаващо, а в колона 6 е отразено, че е представен документ за реализирана продукция от парцелите. В колона 4 е посочено, че не са спазени изискванията заложени в чл. 25, ал. 4 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. С оглед изложените фактически установявания, съдът е приел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но в нарушение на административнопроизводствените правила, което е довело до нарушение на материалния закон. Решението е правилно. Съдът е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактите по делото. При правилно установени факти е достигнал до законосъобразни правни изводи, към които настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. Правилно съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона писмена форма и може да се приеме, че в табличната и пояснителната част се съдържат мотиви, доколкото в случая позволяват да се разбере, че исканата субсидия по интервенция ИП за заявените площи с насаждения от сливи с обща площ от 1,4 ха в размер на 1446,21 лв. е отказана, поради неподаден документ по образец, одобрен от изпълнителния директор на ДФЗ, доказващ, че насаждението е в период на плододаване, издаден от агроном и копие от дипломата на агронома, съгласно чл. 25, ал. 4 от Наредба № 3 от 10.03.2023г. Поради непредоставянето на този документ е отбелязано, че насажденията са неплододаващи. Затова на основание §18 от ПЗР на Наредба № 3/10.03.2023г. за кампания 2023г. за площите по чл. 25 ал.1 от наредбата, насажденията на които не са встъпили в плододаване и/или за които не е предоставен документ, доказващ, че насаждението е в период на плододаване, издаден от агроном, не е предоставено финансово подпомагане и не се считат за наддекларирани. Правилни са изводите на съда, че жалбоподателят е бил наясно със сроковете съгласно чл. 7, ал. 2, т. 8 от Наредба № 4 от 30.03.2023 г., в който е следвало да подаде документ по образец доказващ, че насаждението е в период на плододаване, издаден от агроном и придружен от копие от дипломата на агронома. Като последният срок за прием на документите е бил от 25 септември до 9 октомври. В този срок документът не е бил подаден, но жалбоподателят е считал, че го е подал своевременно чрез СЕУ. Впоследствие е узнал, чрез проверка по телефон в ДФЗ – София, че не е бил валидно подаден, което според него се дължи на техническа или човешка грешка. Веднага е реагирал като е изпратил молба от 19.06.2024г. до МЗХ, препратена по компетентност на ДФЗ. Към молбата е приложен документ според изискванията, в който е отбелязано, че насажденията са плододаващи, удостоверено с подпис на агронома и посочена диплома и предоставено копие от дипломата. Въпреки това в отговора от 01.07.2024г. на изпълнителния директор на ДФЗ е заявено, че документът е представен след срока и няма нормативно основание да бъде приет, тъй като всички административни проверки на заявлението вече са приключили. Уведомителното писмо е издадено почти година по-късно на 01.06.2025г. Правилни са изводите на съда, че макар и представен след срока по чл. 7, ал. 2, т. 8 от Наредба № 4 от 30.03.2023 г., който е бил удължен до 09.10.2023 г., документът представен преди издаването на процесното уведомително писмо е следвало да бъде взет предвид, още повече че в писмото е отразено, че има реализирана продукция. Правило съдът е посочил, че е налице явно несъответствие, тъй като няма как да бъде реализирана продукция от неплододаващи насаждения. След като не е представен документ в срока, след извършването на административните проверки на заявлението и преди издаването на уведомителното писмо е следвало да се изяснят всички факти и обстоятелства от значение за случая като се даде възможност на земеделския производител да представи документа, за да се установи дали насажденията са плододаващи. Не е било изпратено уведомление до земеделския производител за представянето на такъв документ, но независимо от това той го е представил преди издаването на уведомителното писмо и е следвало да бъде съобразен, а в случай на съмнение да се извърши проверка на място и проверка от НАП на представените документи за реализирана продукция от парцелите. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че съдът неправилно е приел, че е следвало да се даде възможност на земеделския стопанин да представи документа, доказващ плододаване на трайните му насаждения след срока. Правилно съдът се е позовал на нормата на чл. 35 АПК и чл. чл. 59, ал. 4 и чл. 61, ал. 1 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г., въз основа на които следва да се приеме, че в конкретния случай фондът, предвид обстоятелството, че документът по чл. 25, ал. 4 от Наредба № 3 от 10.03.2023г., му е представен преди издаване на УП изх. № 02-150-6500/2039 от 01.06.2025г. на изпълнителния директор на ДФЗ, е следвало да го вземе предвид и да не отказва подпомагането. Решението съответства на закона, поради което доводът в касационната жалба, че то е постановено при неправилно приложение на материалния закон е неоснователен. Неоснователни са и доводите за необоснованост на решението и че същото е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, каквито конкретно не се и сочат от касатора. Изводите на съда са последователни и логически свързани, основани на правилен анализ на събраните по делото доказателства. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация не претендира разноски, поради което такива не му се присъждат. С оглед изхода на спора на касатора не се дължат разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение

Цитирани разпоредби

26