Определение № 9733 от 07.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9456/2026 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. Г. П., срещу Определение № 7557/27.08.2026г., постановено по административно дело № 1926/2026г., на Административен съд Бургас с което е оставено без разглеждане искането му от 19.08.2026г., с твърдени неоснователни фактически действия по задържане на свидетелство за управление на МПС [№] и е прекратено адм. дело № 1926/2026г. Частният жалбоподател, счита обжалваното определение за неправилно като несъответно на материалния закон. Моли съда да отмени обжалваното определение, а делото да се върне на първоинстанционния съд за разглеждане по същество, в евентуалност да се отмени определението и да се отмени като незаконосъобразна ЗПАМ. Ответникът по частната жалба – Началник на РУ – Созопол при ОД на МВР Бургас, не взема становище. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е основателна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Бургас е било искане от настоящия частен жалбоподател срещу неоснователно действие по задържане на свидетелство за управление на МПС /СУМПС/ [№] в резултат на извършена проверка на 11.08.2026г., от служители на РУ – Созопол при ОД на МВР Бургас. За да остави без разглеждане искането и да прекрати производството по делото АС – Бургас и приел, че искането не попада в хипотезата на чл. 250, ал. 1 от АПК, тъй като действията на администрацията спрямо жалбоподателят не са фактически действия без правно основание, а се извършват въз основа на административен акт. Изводът на съда, че търсената защита по чл. 250 АПК е недопустима е неправилен. Искът по чл. 250 АПК е средство за защита срещу фактически действия, извършвани от административния орган или от длъжностно лице на администрацията на административния орган, които засягат неправомерно права или законни интереси на лицето, спрямо което са насочени. Понятието неоснователни действия е дефинирано от закона, а именно това са действия, които не се основават на административен акт или на закона. Защитата, която осигурява чл. 250, ал. 1 АПК е само срещу фактически действия, които се извършват извън определените по закон правомощия на органа. Наличието или липсата на такова действие е част от предмета на материалния спор и подлежи на проверка от съда при произнасяне по основателността на искането, а не по неговата допустимост. С Тълкувателно решение № 6/17.12.2025г. на Общото събрание на съдиите от I и II колегия на Върховен административен съд по тълкувателно дело №2/2024г. е изяснено съдържанието на понятията „допустимост“ и „основателност“ при искане по чл. 250, ал.1 АПК, както и фактическият състав на предмета на производството. Изрично е посочено, съдът дължи произнасяне по съществото на спора винаги щом искането, с което е сезиран няма порок, засягащ съществуването или надлежното упражняване на претендираното процесуално право. В конкретния случай е налице писмено искане – да се отмени действие по изземване и задържане на СУМПС, като искателят е пряко засегнат от това действие – ограничава се правото му на собственост, поради което са налице предпоставките искането да бъде разгледано по същество. В горепосоченото Тълкувателно решение е посочено изрично, че „независимо дали се установява липса на правен интерес за защита от неоснователни действия или съществува друг правен способ за защита на накърнените права и законни интереси на искателя, съдът дължи произнасяне по съществото на спора. На първо място, цялата процедура, визирана в нормите на чл. 252 и сл. АПК, е насочена към събиране и анализ на доказателства, имащи отношение към разрешаване на материалния спор и на второ място, изрично законодателят е задължил съда след приключване на процесуалните действия по събиране на данни и доказателства да издаде акт, разрешаващ основателността на повдигнатия пред него спор“. Налага се извод, че първоинстанционният съд неправилно е преценил искането, с което е сезиран за недопустимо като е разширил преценката за допустимост с анализ на факти и обстоятелства, които се включват в преценката, което дължи по основателността на искането. С оглед посоченото обжалваното определение не е съобразено с Тълкувателно решение № 6/17.12.2025г. на Общото събрание на съдиите от I и II колегия на Върховен административен съд по тълкувателно дело №2/2024г. Съгласно чл. 130, ал.2 от Закона за съдебната власт – „Тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове“, поради което обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено, а делото върнато на друг съдебен състав, на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, Осмо отделение