Определение № 5946 от 18.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2458/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. В. К., представлявана от адв. М. Д., против въззивно решение № 188/23.02.2024 г., постановено по възз. гр. д. № 1098/2023 г. на Софийския апелативен съд, с което като е отменено решение № 263547/29.12.2022 г. по гр.д. № 11170/2020 г. на Софийския градски съд, в частта, досежно вида на запрещението, е уважен предявеният от В. К. И. иск по чл. 5 ЗЛС и е поставена под пълно запрещение нейната майка - ответницата М. К.. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон – касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката поддържа, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол по въпроса: „следва ли съдът в производството за поставяне под запрещение при всеки конкретен случай да изследва какви права на лицето са сериозно застрашени; необходимостта от защита на тези права реална ли е; поставянето под запрещение явява ли се мярка за адекватна и ефективна защита на тези застрашени права; с поставянето под запрещение адресира ли се адекватно необходимостта от защита на определени права, за да се постигне максималното запазване на дееспособността на лицата, прогласено в Препоръката на съвета на министрите и юриспруденцията на ЕСПЧ, както и за постигане на стеснителното тълкуване на разпоредбите на ЗЛС, посочено в решение № 12/17.07.2014 г. по к. д. № 10/2014 г. на Конституционния съд на РБ. Ответната страна В. К. И., чрез адв. И. Л., в писмен отговор изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното: С обжалваното решение е прието, че ищцата е дъщеря на ответницата и е активно легитимирано лице да предяви иска по чл. 5 ЗЛС. Посочено е, че предпоставките за поставяне на едно лице под запрещение са - наличието на душевна болест или слабоумие (медицински критерий) и невъзможността на болния поради тези страдания да се грижи за своите работи (юридически критерий). Двете изисквания трябва да са налице, за да се постанови ограничаване дееспособността или обявяване недееспособността на лицето. Въззивният съд е посочил, че от събраните по делото доказателства се установява, че ответницата е на 92 г., като последните години в поведението й са настъпили дълбоки промени - същата не е ориентирана за време, място, събития и собствена личност, не е в състояние да осмисля обстановката около себе си, няма възможност да се справя сама с проблемите от ежедневието. Според приетите по делото заключения на съдебнопсихиатричната експертиза и комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, М. К. страда от мозъчно съдова болест, съдова деменция, която е в напреднал стадий, което представлява продължително разстройство на съзнанието и е причина лицето да не е в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си, да преценява и защитава личните и имуществените си интереси. Наличното психично състояние води до пълна невъзможност лицето самостоятелно да взема решения и да се грижи за себе си в какъвто и да било аспект. Ответницата се нуждае от непрекъснат контрол и грижи, а адаптацията й в социума е изцяло невъзможна. Налице е състояние на изразен разпад на личността и интелекта. При тези данни и предвид установеното наличие и на двата критерия (медицински и юридически), въззивният съд е счел, че са налице условията на закона за поставяне на ответницата под пълно запрещение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване. С решение № 12/17.07.2014 г. по к. д. № 10/2014 г. на Конституционния съд на РБ, на което жалбоподателката твърди, че разрешението на въззивния съд противоречи, е прието, че действащата правна уредба не отчита изискванията на Конвенцията за правата на хората с увреждания ограниченията за поставените под запрещение лица да бъдат пропорционални на състоянието им, да се прилагат за възможно най-кратък срок и да подлежат на редовно преразглеждане от независим орган, но че привеждането на законодателството в съответствие с Конвенцията за правата на хората с увреждания не може да се постигне с неприлагането на оспорените разпоредби. Сами по себе си разпоредбите на чл. 5, ал. 1 и чл. 5, ал. 3 ЗЛС не са в противоречие с Конституцията, но трябва да бъдат тълкувани стеснително и единствено по начин, който изпълнява конституционното изискване да бъде дадена засилена защита на правата на хората с психически увреждания, а такава ще е налице, когато неизбежните ограничения, свързани със запрещението, не водят до неоправдано посегателство върху основни конституционни права на тези лица, а осигуряват недопускане на такива правни действия, които могат да накърнят интересите на поставения под запрещение или на трети лица, или на обществото. До приемането на нова уредба, която да е в съответствие с европейското и международно право, разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗЛС следва да се прилага, макар и ограничително, като способ за подкрепа и съдействие на нуждаещите се лица. С атакуваното въззивно решение не е прието нещо различно. То е съобразено с цитираните правни разрешения, както и със съдебната практика на ВС (ППВС № 5/1979 г.) и ВКС. Съдът е приел, че са налице двете изисквания за поставяне под запрещение, визирани в чл. 5 ЗЛС. С оглед конкретно установените по делото факти и обстоятелства (към момента на приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция), решаващият съд е посочил, че ответницата страда от мозъчно съдова болест, съдова деменция – заболяване по смисъла на чл. 5, ал. 1 ЗЛС, като стадия и прогресиращото развитие на заболяването са довели до пълна невъзможност лицето да разбира свойството и значението на постъпките си и да се грижи за своите работи, поради което е налице основанието за поставяне под пълно запрещение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение