Определение № 50003 от 09.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4444/2021 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба № 509251/16.11.2022 г. по входящия регистър на ВКС, наименована „отговор на частна жалба“, от К. Г. В., с адрес в [населено място], чрез адв. С. Б., с искане за изменение на постановеното разпореждане № 50246 от 7 ноември 2022 г. по настоящото дело, с което се връща частна жалба вх. № 7313/12.09.2022 г. на М. Г. Н. срещу определение № 615 от 28 юли 2022 г., постановено по гр.д. № 4444/2021 г. по описа на Върховния касационен съд, IV г.о., като се допълни постановения съдебен акт по въпроса за разноските, сторени от В. в производството по делото за заплатен адвокатски хонорар. Касаторът М. Н. Г., с адрес в [населено място], представлявана от адв. М. М., в отговор на искането заявява становище, че разноски в закрито съдебно заседание не се дължат, тъй като в това заседание не присъстват страните, както и техните защитници и не се извършват никакви разноски и разходи. Молбата е неоснователна С определение № 615 от 28 юли 2022 г., постановено по гр.д. № 4444/2021 г. по описа на ВКС, IV г.о., съдът не допусна касационното обжалване на въззивно решение № 260130 от 7 май 2021 г., постановено по в.гр.д. № 186/2021 г. по описа на Апелативен съд Пловдив, по касационната жалба на М. Н., и осъди Н. да заплати разноски на К. В. за касационното производството. По делото постъпи частната жалба вх. № 7313/12.09.2022 г. по описа на ВКС от М. Н. против определение № 615. Депозиран е отговор на частната жалба, вх. № 507969/05.10.2022 г. по описа на ВКС от К. В., чрез адв. Б., с искане за присъждане на разноски. С разпореждане № 50246/07.11.2022 г. по настоящото дело е върната частната жалба, на Н. срещу определение № 615. По делото постъпи частна жалба от Н., чрез адв. М. М., вх. № 509105/11.11.2022 г. срещу разпореждане № 50246. Депозиран е отговор на частната жалба, вх. № 509251/16.11.2022 г. на ВКС от К. В., чрез адв. Б., с искане за допълване на разпореждането по въпроса за разноските по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК всяка страна по делото има право на разноски за съответната инстанция, съобразно изхода на спора – т.е. възможността да се реализира правото на разноски за съответната съдебна инстанция винаги е обусловено от постановения правен резултат по делото. В настоящия случай, с постановеното определение по реда на чл. 288 ГПК, с което не се допуска касационно обжалване, Върховният касационен съд се произнесе по окончателен начин, с което инстанционният контрол на въззивното съдебно решение е изчерпан и изходът на спора е решен. Производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт, когато те не са присъдени, или чрез неговото изменение, когато са неправилно определени, без съдебния акт да се обжалва по същество. С подадената частна жалба на Н. срещу определение № 615, както и постановеното разпореждане № 50246 по настоящото дело за връщането ѝ и подадената частна жалба срещу разпореждането, се развива правоотношение, по което няма спор, относим за молителя В., касационното производство е приключило с окончателен съдебен акт, който не подлежи на обжалване и производството по подадените частни жалби е едностранно, като молителят В. не е страна по него, причина за което е и липсата на връчване на разпореждане № 50246, както и на постъпилата частна жалба, вх. № 509105/11.11.2022 г. срещу него от Н. на ответника по касационното производство В.. Разпореждането от 27.09.2022 г. за връчване на другата страна на постъпилата частна жалба вх. № 7313/12.09.2022 г. на Н. срещу определение № 615 има характер на уведомление за ответника по касационна жалба В., поради което разноски не му се дължат, тъй като разпореждането за връщане на частната жалба № 50246 по настоящото дело е постановено в хода на едностранно производство, след приключване на производството по делото. В тази хипотеза ангажирането на адвокатска защита не е във връзка с конкретен въпрос по същество на делото и разноските за заплатеното адвокатско възнаграждение са в тежест на страната. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,