Определение № 2518 от 20.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1333/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 вр. чл. 396, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Етажната собственост на ваканционен комплекс Свети Никола 2“, БУЛСТАТ 180995797, със седалище и адрес на управление: 8142 гр. Черноморец, м. „Аклади“, представлявана от А. Д. В., като председател на УС чрез пълномощника й адвокат З. К. против определение № 2969 от 21.11.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 1770 по описа за 2024 г. на Окръжен съд - Бургас, с което след отмяна на определение № 5368/10.09.2024 г., постановено по гр. д. № 5684/2024 г. на Районен съд - Бургас е допуснато обезпечение на предявения от В. Б. иск по чл. 40 ЗУЕС чрез спиране изпълнението на решенията на общото събрание на етажната собственост от 19.07.2024 г. при парична гаранция от 1500 лв. В. Б. е подал чрез пълномощника си адвокат Е. Ф. писмен отговор по реда и в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, в който оспорва основателността й. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна, но срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, поради което е процесуално недопустима по следните съображения: С определение № 5368/10.09.2024 г. по гр. д. № 5684/2024 г. първоинстанционният Районен съд - Бургас допуснал обезпечение по реда на чл. 389 ГПК на предявения по делото иск по чл. 40 ЗУЕС, като е постановил спиране на изпълнението на всички решения на общото събрание на етажната собственост, проведено на 19.07.2024 г. По подадената от „Етажната собственост на ваканционен комплекс Свети Никола 2“ срещу това определение частна жалба по реда на чл. 396, ал. 1 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК е образувано ч. гр. д. № 1770/2024 г. на Окръжен съд - Бургас. Въззивният съд е постановил атакуваното в настоящото производство определение № 2969 от 21.11.2024 г., с което е изменил условията, при които е допуснато обезпечението, като на основание чл. 391, т. 2 ГПК е определил ищеца В. Б. да представи гаранция в размер на 1500 лв. Независимо от погрешно указаното в диспозитива на въззивното определение, че същото подлежи на обжалване пред ВКС, актът на въззивния съд е окончателен. С т. 3 на Тълкувателно решение № 5 от 24.06.2016 г. по т. д. № 5/2014 г., ОСГК на ВКС е разяснено, че молбата за спиране изпълнението на решение на общото събрание на етажна собственост (чл. 40, ал. 3 ЗУЕС) подлежи на разглеждане по реда на обезпечителното производство, както и че определението, с което съдът се произнася по такава молба, подлежи на обжалване по реда за обжалване на обезпеченията. Съгласно чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК въззивните определения, постановени в производство по допускане на обезпечения подлежат на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК само когато въззивният съд за пръв път допусне обезпечението, т. е. след като отмени акта на първоинстанионния съд, с който е отказано допускане на обезпечение. В настоящия случай въззивният съд само е променил условията, при които първоинстанционният съд е допуснал обезпечението. Следователно атакуваното определение не попада в хипотезата на чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК, съответно за него са приложими разясненията в Тълкувателно решение № 1 от 21.07.2010 г. по тълк. д. № 1/2010 г., ОСГТК на ВКС, че определенията, постановени по искане за допускане на обезпечение, не отговорят и на изискването по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение