Определение № 593 от 20.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2580/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Обжалвано е определение № 260022 от 12.01.2021 г., постановено по в.ч.гр.д. № 520/2020 г. по описа на ОС – Шумен, с което е потвърдено разпореждане от 30.09.2020 г., постановено по гр.д. № 1354/2018 г. на РС – Нови Пазар за уважаване молба на Н. М. за издаване на изпълнителен лист. Частният жалбоподател - Ж. А. Й., представлявана от своя настойник А. Й., чрез адв. Н. Д. – АК Шумен, моли да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение и излага съображения, че обжалваното определение е неправилно и същото следва да бъде отменено. В срока по чл. 276 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна - Н. А. М., чрез процесуалния му представител адв. Г. К. – САК, в което се излагат съображения за неоснователност на частната касационна жалба. Върховният касационен съд, тричленен състав на четвърто гражданско отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба не следва да бъде разглеждана по същество. С обжалваното въззивно определение състав на ОС – Шумен е оставил без уважение частна жалба срещу разпореждане на първоинстанционния съд, с което е уважена молба за издаване на изпълнителен лист. Съгласно даденото задължително тълкуване на правната норма в тълкувателно решение по тълкувателно дело № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС въззивното определение, постановено по частна жалба срещу разпореждане на първоинстанционен съд, по молба за издаване на изпълнителен лист по чл.407, ал.1 ГПК, не подлежи на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Обжалваното определение, предмет на настоящето производство, е именно такова, поради което частната касационната жалба срещу последното следва да се остави без разглеждане. Предвид изложените съображения, съдът,