Определение № 3827 от 02.08.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2360/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх.№ 501194 от 05.06.2024 г., подадена от Г. В. В. срещу определение № 355 от 23.05.2024 г. по гр.д.№ 401 от 2022 г. на Ловешкия окръжен съд, с което е отхвърлена молба на Г. В. за освобождаването му от заплащане на държавна такса в размер на 25 лв. за подадената от него молба по чл.303 ГПК /искане вх.№ 50 от 02.01.2024 г./ за отмяна на влязъл в сила съдебен акт- определение № 41 от 25.01.2023 г. по в.ч.гр.д.№ 460 от 2022 г. на Апелативен съд- Велико Търново и е върната подадената от Г. В. молба за отмяна /искане вх.№ 50 от 02.01.2024 г./ поради неотстраняване на констатираната нередовност. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение приема частната жалба за допустима. Същата е подадена от легитимирана страна, в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 ГПК /жалбоподателят е бил уведомен за обжалваното определение на Ловешкия окръжен съд на 30.05.2024 г., а частната жалба е подадена по пощата на 04.06.2024 г./ и срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване пред ВКС. Разгледана по същество, частната жалба е основателна и като такава следва да се уважи, поради следното: Съгласно чл.83, ал.2 ГПК съдът може да освободи от заплащане на държавна такса лице, за което бъде признато, че няма достатъчно средства да заплати тази такса. Установяването на имущественото състояние на това лице става чрез подаване на декларация за имуществено и семейно състояние. В конкретния случай с определение № 164 от 12.03.2024 г. по гр.д.№ 401 от 2022 г. Ловешкият окръжен съд се е произнесъл по искане на Г. В. за освобождаването му от заплащане на държавна такса, дължима по молбата за отмяна /по искането с вх.№ 50 от 02.01.2024 г./. В това определение съдът е приел за установено, че въпреки пребиваването му в затвора, към момента на подаване на молбата Г. В. и семейството му разполагат с достатъчно средства да заплатят дължимата държавна такса по молбата за отмяна, тъй като от справка в Търговския регистър се установявало, че В. е съдружник и едноличен собственик на общо 6 действащи търговски дружества, съпругата му А. В. е съдружник и едноличен собственик на 3 търговски дружества, а от справка в Имотния регистър- че двамата разполагат с множество недвижими имоти на значителна стойност. Отчетено е, че въпреки наложената възбрана върху тези имоти, В. има възможност да реализира доходи от тях /от наеми и аренда за земеделски земи/. Поради това с определението от 12.03.2024 г. съдът е отхвърлил молбата на В. за освобождаването му от заплащане на тази държавна такса. Това определение е влязло в сила: било е връчено на молителя на 14.03.2024 г. и в законоустановения едноседмичен срок не е било обжалвано от него. Действително, към повторно подадената от В. молба за освобождаване от внасяне на тази държавна такса /молба вх.№ 3401 от 20.05.2024 г./ не са представени нови доказателства, нито се твърди наличие на нови обстоятелства, които да налагат решаване на въпроса за дължимостта на държавната такса по различен начин от начина, по който този въпрос вече е решен във влязлото в сила определение № 164 от 12.03.2024 г. Въпреки това, преди да се произнесе по повторно подадената от Г. В. молба за освобождане от заплащане на държавна такса съдът е следвало да направи нова преценка затова дали към момента на подаване на втората молба молителят разполага с достатъчно средства да заплати такава държавна такса. Като не е направил такава нова преценка, съдът е постановил неправилно определение, което подлежи на отмяна. От наличните по делото данни и доказателства /данни, че молителят понастоящем е в затвора за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“; подадена от молителя декларация за имуществено и семейно състояние от 20.05.2024 г. и изискани от съда справки от Имотния регистър и от Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел/ може да се направи извод, че към настоящия момент молителят не разполага със средства за заплащане на дължимата държавна такса от 25 лв.: Няма доказателства Г. В. да притежава МПС, парични влогове или да получава месечни доходи /няма данни в затвора, в който пребивава, на молителя да е дадена възможност да полага труд, за който да получава месечно трудово възнаграждение/. Няма данни и съпругата му да има доходи. Освен това, няма доказателства молителят или съпругата му да са придобили доходи /дивиденти/ от дейността на търговските дружества, чиито собственици или акционери са. Няма доказателства молителят да е реализирал доходи и от притежаваните от него недвижими имоти /от наеми или аренда на земеделски земи/. Хипотетичната възможност за реализиране на такива доходи не е достатъчна да обоснове извод, че към настоящия момент молителят фактически разполага с достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса. Същевременно, неправилно е да се изисква от молителя да си осигури средства за заплащане на държавна такса в размер на 25 лв., чрез продажба на някой от притежаваните от него недвижими имоти /макар че молителят може да се разпореди с тези имоти, след като поиска от съда да бъде отменена наложената по реда на Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество възбрана върху тях/. Всички горепосочени данни безспорно сочат на невъзможност на Г. В. да заплати дължимата държавна такса, поради което съдът е следвало да освободи В. от заплащането на тази такса. Предвид гореизложеното, следва да бъде отменено обжалваното определение за отказ за освобождаване на Г. В. от заплащане на държавна такса по подадената от него молба за отмяна и за връщане на тази молба поради невнасяне на държавна такса по нея. Вместо отмененото определение ВКС следва да постанови определение за освобождаване на В. от заплащане на държавната такса и да разпореди образуването на гражданско дело на ВКС по подадената от В. молба за отмяна вх.№ 50 от 02.01.2024 г. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение