Решение № 15506 от 24.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5669/2011 г.

Решение № 15506 от 24.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5669/2011 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Ивайло Ботев" ЕООД, представлявано от управителя Каусарби Тайяб Али, срещу решение № 601 от 16.03.20011 г. по адм. дело № 703/2010 г. на Административен съд- Варна, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 030902384/29.12.2009 г., издаден от ТД на НАП гр. Варна, потвърден с Решение № 57/25.02.2010 г. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено е при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано-отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Отправя се искане за неговата отмяна, като вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменен РА. Ответникът - директорът на дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП не е изразил становище по касационната жалба Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С процесния РА, издаден поради наличието на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК, на "Ивайло Ботев" ЕООД са определени задължения за довнасяне по ЗДДС общо в размер на 174 268.32 лв., представляващи ДДС главница в размер на 144 172.01 лв. и лихви за забава в размер на 30 096.31 лв. за данъчни периоди м. 11.2007 г. - м. 04.2009 г. За да отхвърли жалбата, административен съд- Варна е приел, че доколкото нито в хода на ревизионното производство, нито в съдебната фаза на спора са представени оригинали и копия от фактурите, по които е упражнено право на данъчен кредит, както и документи, от които да се установи данъчния режим на извършените продажби на стоки (каквито са отразени в оборотните ведомости), то законосъобразен се явява изводът на органите по приходите, че е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК, тъй като непредставянето на счетоводната отчетност съгласно закона за счетоводството не дава възможност да бъде установена основата за облагане по ЗДДС. По- нататък в мотивите на решението е прието, че в случая не е доказано изпълнението на условието по чл. 71, т. 1 от закона- че лицето притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на закона, в който данъкът е посочен на отделен ред, поради което респективно не е изпълнено и условието по чл. 68, ал. 1 ЗДДС, а именно, че данъкът е начислен за получени от ревизираното лице стоки и услуги, както и реалното осъществяване на доставките по посочените фактури. По- нататък в мотивите на първоинстанционния съдебен акт е обсъдено заключението на съдебно- счетоводната експертиза, като съдът е изложил и аргументите си защо не кредитира същото. Подробно е описано защо не следва да се приеме, че представените в съдебното производство документи за нуждите на експертизата не съставляват част от редовно водено счетоводство, доколкото не може да се установи систематично заведено и редовно водено счетоводство по смисъла на чл. 51 ДОПК от страна на дружествата "РДМ Релакс" ЕООД, "Крона инвест" ЕООД и "Вален" ЕООД. По отношение на представените ревизионни актове на доставчиците съдът е отбелязал, че макар в същите да не са направени корекции на данъчната основа на извършените доставки, в тях не се съдържат конкретни констатации както за издаването на посочените фактури на жалбоподателя, така и за получаването от него на фактурираните стоки и услуги, произхода на стоките, извършени разплащания, транспорт, наличие на кадрова, техническа и материална обезпеченост за извършване на доставките. Съобразно изложеното, съдът е приел, че законосъобразно са определени задълженията на жалбоподателя по ЗДДС по реда на чл. 122 от ДОПК в общ размер от 144 172.01 лв. за данъчни периоди м. 11.2007 г. - м. 04.2009 г. и лихви върху просрочени задължения за ДДС в общ размер от 30 096.31 лв. до датата на ревизионния акт. Така постановеното решение е правилно. В мотивите на обжалваното решение е обсъдена подробно и последователно фактическата страна по спора, направените възражения пред първоинстанционния съд и са формирани изводи за законосъобразност на обжалвания РА, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. За да е законосъобразно облагането по аналог с РА, издаден след данъчна ревизия при действието на ДОПК, следва да са налице доказателства за наличие на някоя от хипотезите по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, в която данъчната основа се определя от данъчния орган по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Съдът законосъобразно е констатирал, че по делото е безспорно установено от фактическа страна обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК. Обосновано е приел, че за жалбоподателя не е налице право на данъчен кредит в установените при ревизията размери и данъчни периоди, доколкото не е изпълнено условието по чл. 71, т. 1 ЗДДС вр. чл. 113, ал. 2 от с. з. за притежаване на оригинален данъчен документ за доставките. Наред с това, предвид липсата на реално осъществени доставки по фактурите от "РДМ Релакс" ЕООД, "Крона инвест" ЕООД и "Вален" ЕООД за жалбоподателя не е възникнало право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС поради неправомерно начисляване на данъка от доставчиците. В касационната жалба няма конкретни доводи, които биха били относими към правилността на съдебното решение, като принципно се оспорва преценката на събраните доказателства в съдебното производство. Възраженията са неоснователни. Съдът е обсъдил всички налични доказателства подробно и е приел, че те не са достатъчни да обосноват друг извод от така вече направения от органите по приходите. В разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК се предвижда единствената възможност в производство по обжалване на РА при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него да се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. Следователно само в това производство в изключителна тежест на данъчно задълженото лице е както да докаже положителните си твърдения, така и да обори констатациите на органите по приходите в актовете, издадени по повод ревизионното производство. Правилно първостепенният съд е разпределил доказателствената тежест в развилото се съдебно производство. Правилно е прието, че в проведената ревизия по чл. 122 от ДОПК законосъобразно органите по приходите са определили за данъчни периоди м. 11.2007 г. - м. 04.2009 г. година нов размер на данъчната основа при отчитане на всички необходими обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. В съдебното производство не са представени доказателства, които да формират друг извод, включително и чрез изготвената счетоводна експертиза, чиито данни винаги се преценяват заедно с останалите събрани доказателства. Предвид гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд-гр. Варна не страда от пороците, изложени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,