Определение № 10353 от 20.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6053/2026 г.

ВАСЧетвърто отделение20.10.2026 г.докладчик Любомира Мотова

Диспозитив

ДОПЪЛВА решение № 8103 от 16.07.2026 г., постановено по адм. дело № 6053/2026 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение, в частта му за разноските, както следва: ОСЪЖДА „ВиК Инфраструктурно проектиране“ ЕООД, ЕИК 200507906, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, [улица], [адрес], да заплати на „Проектинфра“ ЕООД, ЕИК 205896614, със седалище и адрес на управление: гр. Монтана, [улица], [адрес], сумата от 2500 /две хиляди и петстотин/ евро, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ РУМЯНА БОРИСОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ЛЮБОМИРА МОТОВА /п/ СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ

Мотиви

Производството е по реда на чл. 176а, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба с вх. № 22285/17.08.2026 г., по описа на ВАС, подадена от „Проектинфра“ ЕООД, ЕИК 205896614, със седалище и адрес на управление: гр. Монтана, [улица], [адрес], чрез пълномощника адвокат П. Първанов, за допълване на решение № 8103 от 16.07.2026 г., постановено по адм. дело № 6053/2026 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение, в частта му за разноските. Изложени са съображения, че видно от съдебния протокол от проведеното на 07.07.2026 г. открито съдебно заседание, при даване ход на делото, в качеството си на процесуален представител на ответното дружество, упълномощеният адвокат изрично е оспорил касационната жалба и е претендирал направените по делото разноски, за което е представил списък и доказателства за тяхното заплащане. Молителят поддържа, че по направеното от „Проектинфра“ ЕООД искане съдебният акт не съдържа нито положително, нито отрицателно произнасяне, следователно не се касае за несъгласие с извършена от съда преценка относно размера на разноските, а за пълна липса на произнасяне по надлежно и своевременно заявена претенция за разноски. Насрещните страни не вземат становище по направеното искане. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира искането за допустимо - подадено в срока по чл. 176а, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледано по същество, искането е основателно по следните съображения: С решението, чието изменение в частта за разноските се иска, настоящият съдебен състав е оставил в сила решение № 477 от 28.05.2026 година, постановено по преписка № 310 по описа за 2026 година на Комисията за защита на конкуренцията; осъдил е „В и К Инфраструктурно проектиране“ ЕООД, гр. Бургас, представлявано от управителя И. К., да заплати на община Георги Дамяново сумата 2500 евро, разноски за настоящата инстанция, представляващи адвокатско възнаграждение. Според изготвения протокол от проведеното на 07.07.2026 г., „Проектинфра“ ЕООД е участвало в касационното производство като ответник, било е представлявано от упълномощен адвокат, който своевременно е заявил претенция за присъждане на разноски, като е представил списък по чл. 80 ГПК, пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 06.07.2026 г. /л. 66 – 68 от делото/. Отговорността за разноски в административния процес е уредена в чл. 143 АПК и е обусловена от изхода на правния спор. Съгласно чл. 143, ал. 3 АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. При посочения изход на спора и съобразявайки цитираната разпоредба, разноски се дължат на ответната страна, а при липса на направено възражение за тяхната прекомерност, следва да се присъдят така, както са претендирани. Разноските са своевременно поискани, доказани са по основание и размер и са действително заплатени в брой, съгласно представения договор за правна защита и съдействие. Същите възлизат на 2500 евро, заплатени за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 176а, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

Цитирани разпоредби

6