Определение № 282 от 19.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2896/2020 г.

Производството е по чл. 307 от ГПК. Образувано е по подадена молба вх. № 2452/31.01.2020 г. от В. Г. Й. за отмяна на влязло в сила решение № 678/25.07.2017 г. по гр. дело № 49/2017 г. на Добричкия районен съд, с което е признато за установено по отношение на молителката и всички посочени в решението физически лица, както и по отношение на [община] и при участие на контролираща страна Районна прокуратура гр.Добрич, че лицето М. Т. С., б.ж. на [населено място] е починала през месец декември 1910 г. и е разпоредено да се състави акт за смърт на лицето от длъжностното лице по гражданското състояние при [община]. Заявеното основание за отмяна е по чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Твърденията в молбата за отмяна са, че в качеството на законен наследник на М. Т. С. – прабаба на молителката, родена и живяла до смъртта си в [населено място], [община], понастоящем квартал Р. молителката подала молба за установяване на факта, че наследодателката е починала през 1910 г., тъй като по информация на служители на [община] в регистрите на общината няма регистриран такъв акт и такъв документ не може да бъде съставен. Сочи, че в качеството на наследник притежава, заедно с други наследници възстановени в съсобственост земеделски имоти, находящи се в землището на [населено място] с решение № 72624/03.10.21994 г. по преписка № 16190 от 04.08.1992 г. на Поземлената комисия, които имоти съсобствениците не могат да поделят доброволно, нито да ги отдадат под аренда, тъй като следва да се представи удостоверение за наследници. С решението, чиято отмяна е поискана е уважена подадената молба от В. Й. с правно основание чл.542 ГПК, вр.чл.38,ал.4 от Закона за гражданската регистрация. След влизане в сила на решението [община] издала акт за смърт на М. Т. С.. При подадена молба за издаване на Удостоверение за наследници на молителката от [община] било отказано с обяснението, че на лицето М. Т. С. има съставени и вписани в регистрите два смъртни акта – първият Акт за умиране № 284 от 11.10.1913 г., съставен по заявление на двама свидетели и втори Акт за смърт № 121/30.10.2017 г., съставен въз основа на съдебно решение № 678/25.07.2017 г. по гр.дело № 49/2017 г. на Районен съд [населено място]. Сочи, че съществуването на два удостоверяващи едно и също обстоятелство документа, но с различни дати поражда правен интерес за подаване на молба за отмяна на влязлото в сила решение на Добричкия районен съд, тъй като са открити нови писмени доказателства, които са съществували преди предявяване на иска и разглеждане на делото, но не са й били известни, въпреки полагане на дължимата грижа при водене на делото. Искането е да се отмени влязлото в села решение на Добричкия районен съд по гр. дело № 49/2017 г. на основание чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Ответникът по молбата за отмяна Община Добрич в писмен отговор е изразил становище за основателност на молбата. Останалите ответници по молбата за отмяна не са изразили становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение преценява, че молбата за отмяна на решението по гр. дело № 49/2017 г. на Добричкия районен съд е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане по следните съображения. Решението, чиято отмяна и поискана е постановено по реда на Глава петдесета „Установяване на факти” – чл.542 ГПК – чл.548 ГПК. Производството за установяване на факти е охранително и за същото са приложими правилата, предвидени в чл.530-541 ГПК. Според чл.540 ГПК за охранителните производства, освен общите правила на този кодекс се прилагат и правилата на исковото производство, с изключение на чл.207-266 ГПК и чл.303-388 ГПК. Производството за отмяна на влезли в сила решения е уредено в Глава двадесет и четвърта, включваща разпоредбите на чл.303-309 ГПК. С оглед на посочената законова разпоредба - чл.540 ГПК актовете, постановени в охранителните производства, включително и решенията за установяване на факти не подлежат на отмяна по реда на извънинстанционния контрол по чл.303 и сл.ГПК. Решението на Добричкия районен съд, чиято отмяна е поискана е постановено в охранително производство и не се ползва със сила на пресъдено нещо, поради което не подлежи на отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК. Както се посочи законодателят изрично е изключил тези решения от обхвата на извънинстанционния контрол по реда на отмяната с разпоредбата на чл.540 ГПК. Като взема предвид изложеното съдът намира, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение на Добричкия районен съд, постановено в охранително производство е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение