Определение № 919 от 29.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3952/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Х. З. против решение №578 от 10.05.2023 г., постановено по въззивно гражданско дело № 476 по описа за 2023 г. на Бургаския окръжен съд, I въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 25 от 20.01.2023 г. по гр. д. № 783 по описа за 2022 г. на Несебърския районен съд, III-ти граждански състав. С първоинстанционното решение е отхвърлено искането на С. Х. З. за изменение на мерките относно упражняването на родителските права спрямо малолетното дете Р. Д. Т., като вместо на бащата родителските права да бъдат предоставени на майката със съответните последици за местоживеенето, издръжката и режима на лични отношения.

Касаторът твърди, че решението на Бургаския окръжен съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени процесуални нарушения – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи противоречие между въззивното решение и практиката на ВКС по следните въпроси:

1. Относно задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства и доводи на страните.

2. При предоставяне упражняването на родителските права следва ли мерките да бъдат определяни конкретно, при преценка не на отделни обстоятелства, а на тяхната съвкупност, на базата на задълбочена съпоставка на всички правнозначими критерии, посочени в ППВС №1 от 12.11.1974 г.?

3. Относно задължението на съда да изслуша родителите на детето.

4. Кога са налице нови обстоятелства, налагащи промяна на постановените преди това мерки относно родителските права?

Ответникът по касационната жалба Д. Р. Т. счита, че няма предпоставки за допускане на касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд, като оспорва касационната жалба и по същество. Претендира за присъждане на 500 лв. разноски за касационното производство.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховен касационен съд намира следното:

С. Х. З. е подала на 19.07.2022 г. искане до Несебърския районен съд за изменение на мерките относно упражняването на родителските права спрямо малолетното дете Р. Д. Т.. Посочила е, че със споразумение по гр.д. № 1183 по описа за 2020 г. на Несебърския районен съд родителските права са били предоставени на бащата. Тя се съгласила със спогодбата, защото я считала за формалност, тъй като отново заживяла с бащата на детето. След една година обаче заболяла от рак, наложило се да постъпи в болница и не получила никаква подкрепа от бащата. Напротив, той създавал пречки тя да се вижда с детето. След като излязла от болница си намерила работа, установила се в [населено място] и желае детето да започне да живее с нея, тъй като в средата при бащата е неблагоприятна.

Д. Т. е оспорил фактическите твърдения на С. З., заявил е, че няма промяна в обстоятелствата, които да налагат изменение на мерките относно родителските права, а молителката не разполага с материални и битови възможности да се грижи за детето.

Несебърският районен съд е приел за установено, че от май 2022 г. майката окончателно е напуснала жилището, в което обитава детето от раждането си. Грижите за детето се полагат от бащата, който е подпомаган от сестра си и особено от майка си-бабата на детето. От друга страна майката не е доказала, че има жилище, достатъчно доходи и помощ от трети лица, за да се грижи за детето и не е сигурно, че занапред ще си осигури такива условия. Посочените в искането обстоятелства не представляват трайни и съществени изменения на обстоятелствата по смисъла на чл.59, ал.9 от СК, които могат да обосноват необходимост от промяна на мерките относно родителските права. Ето защо първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на С. З..

Бургаският окръжен съд подробно е обсъдил установената по делото фактическа обстановка с оглед възможностите на родителите да се грижат за детето, посочил е какво жилище обитава майката, какви доходи получава и е споделил крайните изводи на районния съд. Позовал се е на указанията в т. V на ППВС №1/12.11.1974 г., според които основание за изменение на определения режим за упражняване на родителските права са настъпилите след решението изменения на обстоятелствата, които съществено засягат интересите на детето. Такова изменение са както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, който упражнява родителските права, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при ново разрешение. В случая няма данни за негативна промяна в условията на живот в дома на бащата, такива не са установени по никакъв начин от доказателствата по делото. Напротив-в дома на бащата са създадени необходимите условия за отглеждането на детето, като се полагат необходимите грижи за нормалното му физическо и психическо развитие. Освен това бащата е подпомаган при осъществяването на родителските си задължения от близките си роднини/от майка си и сестра си/, които имат непосредствена връзка с детето, през времето, през което родителят е ангажиран с трудова дейност. Детето е изградило с баща си отношения на силна привързаност и негативна промяна в положението на детето не е настъпила. Липсват доказателства относно твърденията на майката за съществуването на риск от родителско отчуждение, както и за неподходящи условия за живот, създаващи непълноценна и нездрава среда за отглеждането и възпитанието на детето. От психологическата експертиза става ясно, че при детето не се отчита симпоматика на синдром на родителско отчуждение. Без да отрича възпитателските качества на майката, въззивният съд е отбелязал, че тя всъщност е доста заета/работи на две места/ и при това положение трябва да разчита на помощта на трети човек, която не е сигурна. По този начин майката ще може само спорадично да се занимава с детето. Ето защо въззивният съд също е преценил, че няма основания за поисканото изменение на мерките относно родителските права спрямо малолетното дете.

Преди да постанови решението си, в публичното съдебно заседание на 26.04.2023 г. Бургаският районен съд е изслушал страните по реда на чл.59, ал.6 от СК, следователно е дал разрешение на третия въпрос на касатора в съответствие с практиката на ВКС, съдържаща се в цитираното решение № 60169 от 17.06.2021 г. по гр. д. № 3484/2020 г. на III ГО, поради което по този въпрос касационно обжалване не следва да се допуска.

От анализа на съдържанието на въззивното решение същият извод следва и за разрешенията на останалите въпроси на касатора. Производството е образувано по искане за промяна на мерките относно упражняване на родителските права и съдът изцяло се е съобразил с указанията в т. V на ППВС №1/12.11.1974 г., за да стигне до заключението че такава промяна не се установява/4 въпрос на касатора/. Преценката на въззивния съд не е едностранчива, а се базира на всички доказани по делото критерии, посочени в Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС и решения № 176 от 8.12.2020 г. по гр. д. № 1326/2020 г. на III ГО, № 98 от 24.08.2020 г. по гр. д. № 4394/2019 г. на IV ГО и № 80 от 3.08.2020 г. по гр. д. № 3922/2019 г. на III ГО. Повечето от обстоятелствата, които според С. З. не са отчетени от съда, не са били установени по делото. Недоказани са прогонването и от семейното жилище, изповядването на консервативен ислям в семейството на бащата, което води до дискриминация, насилие и социална изолация на детето, неподходящо психическо състояние на бащата, поставянето на детето в риск от родителско отчуждение, което се опровергава от приетата по делото съдебнопсихологическа експертиза. Друга част от посочените според нея критерии нямат значението, което тя им придава. Твърдението и, че лекомислено се е съгласила със споразумението родителските права да се упражняват от бащата, не означава, че това споразумение може да бъде пренебрегнато. Макар възрастта и пола на детето да са в полза на нейното искане, те не могат да надделеят над интереса на детето, за който от решаващо значение е запазване на неговото местоживеене и вече утвърдената не само битова, но и социална среда, а не преместването му при нови несигурни условия. Ето защо и по другите въпроси касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд не следва да се допуска.

При този изход на спора С. Х. З. дължи на Д. Р. Т. 500 лева разноски за касационното производство.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение