Определение № 4969 от 14.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1874/2025 г.

Производството е по чл.248, ал.3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на "Химбокс" ЕООД със седалище в гр.София. Молбата е за изменение на решение №3717 от 08.04.2025г. постановено по настоящото дело, в частта му за разноските. Иска се присъдените разноски за адвокатско възнаграждение да бъдат намалени от 2000лв. на 1500лв. Ответниците по молбата - "Евроклас - консулт" ЕООД и директора на СУ "Св. св. Кирил и Методий", с представени писмени отговори считат молбата за неоснователна и молят тя да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд след като прецени данните по делото, приема за установено следното: Искането за изменение в частта му за разноските на решение №3717 от 08.04.2025г., е подадено от надлежна страна и в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество искането е неоснователно. В постановеното по делото решение съдът е изложил подробни мотиви защо направеното от пълномощника на "Химбокс" ЕООД възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК, е неоснователно. Съдебният състав не намира основание да измени посоченото в решението относно неоснователността на възражението за прекомерност. Разпоредбата на чл.248 от ГПК се намира в Раздел III на ГПК, който е озаглавен „Поправяне на решението“. Затова в производството по чл.248 от ГПК съдът може да измени или допълни постановеното решение или определение в частта му за разноските, но само когато при направено искане е допуснал грешка или пропуск да ги присъди. В случая това не е налице, поради което искането е неоснователно. Същевременно с писмените си отговори ответниците по молбата -"Евроклас - консулт" ЕООД и директора на СУ "Св. св. Кирил и Методий", са поискали да им се присъдят разноски в настоящото производство. Тези искания са неоснователни по следните съображения: Съгласно чл.81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Тази норма обаче се отнася до актовете, с които спорът се разрешава по същество. Определенията на съда, постановени в производство по чл.248 от ГПК, не са актове, с които се разрешава спор по същество. За това производство страните нямат право на разноски, тъй като това производство има за предмет претенцията за изменение в частта на разноските на съдебния акт, с който е приключило главното производство. Тази претенция има субсидиарен характер и законодателят не предвижда при решаването на въпроса за разноските страните да претендират още веднъж присъждането на нови такива. Т.е. не е допустимо кумулирането на нови задължения за разноски в "процеса относно разноските". Затова исканията следва да се оставят без уважение. Воден от горното и на основание чл.248, ал.3 във връзка с чл.144 от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение