Решение № 6052 от 10.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14037/2009 г.

Решение № 6052 от 10.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14037/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ПО ГОРИТЕ, гр. София, представлявана от доц. Георги Костов - председател, чрез пълномощник Юлиан Милушев, против Решение № 875/31.07.2009 г. на Административен съд гр. Бургас, постановено по адм. дело № 1764/2008 г., за отхвърляне на жалбата на доц. Стефан Юруков - председател на Държавна агенция по горите срещу Заповед № РД-121/15.12.2008 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" - гр. Бургас, с която е одобрено Протоколно решение № 11/31.10.2008 г. на комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, назначена със Заповед № РД 11-44/23.06.2008 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" - гр. Бургас. Касационният жалбоподател - Държавна агенция по горите към Министерския съвет, понастоящем преименувана в Изпълнителна агенция по горите към Министъра на земеделието и храните счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон. По подробно развити съображения моли да бъде отменено. Допълнително са постъпили и писмени бележки. Ответникът - Директора на Областна дирекция "Земеделие" - Бургас не заявява становище. Заинтересованите страни - Кмета на Община Руен и Агенция по кадастъра, гр. София (цялото наименование на която е Агенция по геодезия, картография и кадастър), не вземат отношение по касационната жалба. Министърът на земеделието и храните, чрез надлежно упълномощен процесуален представител оспорва жалбата, моли да бъде оставена без уважение и потвърдено решението на съда като правилно и законосъобразно. Представя и писмени бележки. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че жалбата е допустима и неоснователна. Не са налице нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК, налагащи отмяна на съдебното решение, което е правилно и при формиране на правните изводи съдът не е допуснал нарушение на относимата правна разпоредба на чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Административният съд е установил, че при издаване на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения, тъй като назначената комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ се е съобразила изцяло с данните по чл. 45в, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, с извлечение от регистрите на имотите към КВС, в частта за имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ за землищата в община Руен, като са спазени изискванията на чл. 45в, ал. 5 от ППЗСПЗЗ. За ДАГ е съществувала възможност да инициира промени в КВС при установяване на грешки и непълноти, от които тя не се е възползвала и наличието на бъдещ спор за собственост не е предмет на обсъждане в административното производство. Касационната жалба (наименована само "жалба") е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен срок от надлежно упълномощен представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С Решение № 875 от 31.07.2009 г. по административно дело № 1764/2008 г., Административен съд - Бургас, Х състав, ОТХВЪРЛЯ жалбата на Държавна агенция по горите гр. София, бул. "Христо Ботев" № 55, ет. 5, представлявана от доц. Стефан Юруков - председател, срещу Протоколни решения № 8/24.10.2008 г. и № 9/27.10.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, одобрени със Заповед № 11-105/10.11.2008 г. на Директора на Областна дирекция "Земеделие" гр. Бургас. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал, че обжалваните протоколни решения са постановени от компетентен орган като комисията е назначена със съответната заповед, състава й е съобразно изискванията на чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ и решението е взето с изискващото се в чл. 45в, ал. 1 от ППЗСПЗЗ обикновено мнозинство. Освен това решенията са издадени в законоустановената писмена форма и съдържат всички необходими реквизити, като е спазена и процедурата по чл. 45в от ППЗСПЗЗ и не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяната им. Съдът е посочил, че 3-дневният срок по чл. 45в, ал. 7 е инструктивен, а не преклузивен и с изтичането му не се преклудира възможността на органа да издаде одобряваща заповед, като същевременно неспазването му не води до незаконосъобразност на заповедта и в този смисъл е приел за неоснователно това възражение на жалбоподателя. Съдът е посочил още, че в решенията и одобряващата ги заповед са изложени фактическите и правните основания за издаването им и е констатирал, че в случая комисията се е съобразила изцяло с данните по чл. 45в, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, а именно постановила е своите решения съобразно представените извлечение от регистъра на имотите към КВС по начин на възстановяване за земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и с КВС в частта за имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, в разглежданите землища. В тази връзка за неоснователни са приети и възраженията на жалбоподателя - Държавната агенция по горите, гр. София, че подробно описаните в жалбата имоти не представляват земеделски земи по смисъла на ЗСПЗЗ, а гори изключени от горския фонд за изкореняване, но неизкоренени, неустроени до сега и непосочени в лесоустройствените проекти високостеблени и издънкови гори, които са представлявали гори и преди национализацията на горите, както и гори и земи от горския фонд, отразени в лесоустройствените проекти и неправилно включени в КВС. След като комисията е длъжна да се съобразява единствено с КВС и няма законови правомощия да изменя, коригира и отстранява грешки в КВС, то възражението за евентуално неправилно отразяване на отделните имоти в КВС е прието от съда за неотносимо към производството, което е административно, а същите биха могли да бъдат предмет на исково производство, при спор за собственост между държавата и общината. Така постановеното съдебно решение е правилно. ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ПО ГОРИТЕ - гр. София, понастоящем преименувана в ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ ПО ГОРИТЕ, е оспорила пред Административен съд гр. Бургас протоколни решения на комисия по чл. 19, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, назначена със Заповед № РД 11-44/23.06.2008 г. на Директора на Областна дирекция "Земеделие" - гр. Бургас, а именно - протоколно Решение № 8/24.10.2008 г. и протоколно Решение № 9/27.10.2008 г., одобрени със Заповед № РД 11-105/10.11.2008 г. на Директора на Областна дирекция "Земеделие" гр. Бургас. Съдът се е произнесъл именно по законосъобразността на тези обжалвани пред него административни актове. В касационната жалба се изразява недоволство от съдебното решение, като е посочен друг номер на протоколно решение на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ (№ 11/31.10.2008 г.) и друг номер на заповедта на Директора на Областна дирекция "Земеделие" гр. Бургас, с която то е одобрено (№ РД - 121/15.12.2008 г.), като изобщо не се споменава, че с тази заповед са одобрени две протоколни решения. Единствено съвпада номера на заповедта на Директора на Областна дирекция "Земеделие" - гр. Бургас, с която е назначена тази комисия (№ РД 11-44/23.06.2008 г.). Независимо от тези факти, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение счита, че е допусната явна фактическа грешка при изписването на номерата на административните актове и затова следва да се произнесе по съществото на касационната жалба, с която е сезиран, а не да я оставя без разглеждане на основание чл. 215, т. 2 от АПК като подадена срещу решение, което не съществува. Следва да се отбележи на първо място, че основният спор по този вид дела е дали имотите са гори по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за горите (ЗГ) или са земеделски земи по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Приложимата за настоящия казус нормативна уредба се съдържа в разпоредбите на чл. 19 от ЗСПЗЗ и в чл. 45в и чл. 45г от ППЗСПЗЗ. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ "общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците. След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост". Съгласно чл. 45в, ал. 2 от ППЗСПЗЗ "общинската служба по земеделие предоставя на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ извлечение от регистъра на имотите към картата на възстановената собственост по начин на възстановяване за земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и осигурява достъп за заседанията на комисията до картата на възстановената собственост в частта за имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ". От тази разпоредба следва, че определянето на имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ се извършва въз основа на данните от картата на възстановената собственост (КВС) и регистъра на имотите към нея, а не въз основа на данните отразени в лесоустройствения проект (ЛУП). Съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредба № 49 от 05.11.2004 г., картата на възстановената собственост (КВС) обединява данните от плана за земеразделяне, картата на съществуващите стари реални граници, картата на възстановимите стари реални граници на земеделските земи, създадени по реда на ЗСПЗЗ, както и картата на възстановената собственост върху гори и земи от горския фонд, създадена по реда на ЗВСГЗГФ. Според чл. 6, ал. 1 от наредбата, създаването на картата на възстановената собственост обхваща: 1. обединяване на цифровите данни от плановете и картите по чл. 1, ал. 2 за възстановената собственост върху земеделските земи, горите и земите от горския фонд; 2. отстраняване на констатирани при обединяването несъответствия във: а) общата граница между земеделските, горските, териториите по § 4 ЗСПЗЗ и стопанските дворове на прекратените организации по § 12 ЗСПЗЗ, защитените, нарушените и транспортните територии, водните течения и водните площи; б) землищните граници; 3. отстраняване на несъответствия, непълноти и грешки в местоположението и данните за имотите, засегнати от дейностите по т. 2; 4. коригиране на кодове за: трайно предназначение на териториите, начина на трайно ползване на поземлените имоти, вид собственост, начин на възстановяване на имотите и др.; 5. въвеждане и актуализиране на данни за собственици в регистрите към КВС. Лесоустройственият проект не фигурира в КВС и не е част от тази карта. Лесоустройствените проекти, Лесоустройствените планове и Лесоустройствените програми се създават по реда на чл. 25 от Закона за горите (ЗГ), като съдържанието им е посочено в § 1 от ДР на ЗГ. В чл. 45в, ал. 2, а и в ал. 3 от ППЗСПЗЗ няма изискване съществуващия лесоустройствен проект за землището да се предоставя на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Меродавно по отношение на имотите, за които се твърди, че са гори, а не земеделски земи, е отразяването във влязлата в сила карта на възстановената собственост. Въпросите относно характеристиките на поземлените имоти - кадастрални единици са относими към спора за вида на собствеността - държавна или общинска, но разрешаването на този спор е недопустимо в административното производство. Правнорелевантните факти са дали имотите, които жалбоподателят пред първата инстанция, а и пред настоящата инстанция определя като гори, са включени в картата на възстановената собственост и дали тя е влязла в сила. В случая по делото не е спорно обстоятелството (отразено изрично и в решението на Административен съд - Бургас), че плана за земеразделяне и одобрената карта на възстановената собственост са влезли в законна сила и комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ се е съобразила изцяло с тях и с извлечението от регистъра на имотите към КВС, като е възпроизвела данните в обжалваните решения, както изисква разпоредбата на чл. 45в, ал. 5 от ППЗСПЗЗ. Следва да се отбележи, че ако има грешки в самата КВС или закононарушения, допуснати при възстановяване на собствеността на земеделските земи, горите и земите от горския фонд, то редът за отстраняването им не е чрез обжалване на протоколните решения на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, одобрени със заповед на Директора на съответната Областна дирекция "Земеделие". За настоящото производство са относими данните за имотите, отразени в КВС, а не данните за имотите по ЛУП. С оглед изложеното, решението на Административен съд - Бургас е изцяло съобразено с материалния закон. Същото е обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. След служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира решението да е нищожно или недопустимо, поради което и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,