Определение № 395 от 13.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 1767/2020 г.

Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 8105/12.06.2020 г. на „Аеропак инженеринг“ ООД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, срещу определение № 990 от 22.04.2020 г. по ч.гр.д. № 741/2020 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима частната жалба на дружеството против определение № 1214 от 28.02.2019 г. по т.д. № 3187/2016 г. по описа на Софийски градски съд, Tърговско отделение, VI-22 състав. С последното първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на ответното дружество по чл. 151 ГПК за поправка на протокол от о.с.з., проведено на 20.02.2019 г. В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с искане за неговата отмяна. Твърди се, че неправилно е приложена разпоредбата на чл. 151 ГПК, с което са нарушени основополагащи принципи на съдопроизводството, въведени с разпоредбите на чл. 3, чл. 5, чл. чл. 7 – 10 ГПК. Против частната жалба е постъпил писмен отговор от „Юробанк България“ АД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, в който се изразява становище за нейната неоснователност, с искане за оставянето й без уважение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване като преграждащ съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да остави без разглеждане частната жалба, съставът на Софийския апелативен съд е посочил, че според разпоредбата на чл. 274 ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото, както и в случаите, изрично посочени в закона. Приел е, че обжалваното определение, с което съдът е отказал поправка на протокола от откритото съдебно заседание, не попада в нито една от двете хипотези, защото не е от категорията на преграждащите производството, нито чл. 151 ГПК предвижда неговото обжалване. Въз основа на това е заключил, че частната жалба е недопустима. Обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди. Правилно съставът на въззивния съд е приел, че произнасянето на първоинстанционния съд по реда на чл. 151 ГПК не подлежи на обжалване, тъй като не е преграждащо за развитието на производството, нито обжалваемостта му е изрично предвидена в закона. В този смисъл е непротиворечивата съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 151 ГПК – определение № 241 от 07.06.2011 г. по ч.гр.д. № 259/2011 г. на ВКС, ІІ г.о., определение № 589 от 18.07.2014 г. по ч.гр.д. № 4256/2014 г. на ВКС, ІV г.о., определение № 736 от 10.10.2014 г. по ч.гр.д. № 5685/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о., определение № 283 от 13.06.2017 г. по ч.т.д. № 1315/2017 г. на ВКС, І т.о., определение № 392 от 14.06.2019 г. по ч.т.д. № 1412/2019 г. на ВКС, ІІ т.о. и др., която се споделя и от настоящия състав. Предвид необжалваемостта на определението, с което се допуска или отказва поправката или допълването на протокола от съдебното заседание, подадената пред въззивния съд частна жалба против това определение е процесуално недопустима и не подлежи на разглеждане по същество. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение