Определение № 1286 от 27.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 2250/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на ЗК „Лев Инс“АД против определение № 2057/13.08.2024г. по ч.гр.д.№ 2870/2023г. на Софийски апелативен съд,поправено по реда на чл.247 ГПК с определение от 06.01.2025 г. по същото дело, с което, в производство по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, е оставена без уважение молбата на жалбоподателя, за изменение постановеното по същото дело решение № 336/26.03.2024 г., в частта му за разноските, като се намали / до неконкретизиран с молбата размер / присъденото с решението, в полза на процесуалния представител на ищците - адв. М. Д., представлявала ги по реда на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв., възнаграждение от 4 716 лева с вкл. ДДС. Жалбоподателят оспорва правилността на атакуваното определение, като счита, че за определяне размера на дължимото възнаграждение в конкретната хипотеза, съгласно Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е приложима редакцията на същата преди изменението й, обн. ДВ бр.88/04.11.2022г. и конкретно редакцията към момента на изначалното упълномощаването на адвоката за защита на страните / към датата на исковата молба /. Не намира обосновано приложението на редакцията на Наредбата към момента на устните състезания във въззивна инстанция, както неправилно е приел въззивният съд. Наред с това страната се позовава на решение на СЕС по дело С–438/2022г., съгласно задължителните за съда постановки на което преждекоментираната Наредба е неприложима. Излага обстойни съображения и за неоснователно начислен ДДС върху така определеното за дължимо адвокатско възнаграждение, като самостоятелно основание за неправилност на атакуваното определение.

Ответните страни - С. К., Д. К. и К. К., представлявани от законния си представител, тяхна майка -М. С., чрез процесуалния им представител адв. М. Д. – оспорват частната жалба. Цитират практика на касационна инстанция, според която, в хипотеза на осъществявано на основание чл. 38, ал.1 ЗАдв. процесуално представителство, размера на адвокатското възнаграждение се определя към момента на приключване на устните състезания по делото. Същевременно акцентират на обстоятелството, че оспорваната за приложима последна редакция на Наредбата / обн. ДВ бр. 88 от 04.11.2022 г. / е в сила към момента на депозиране на въззивната жалба на ищците. Насетне се излагат съображения за неоснователност на частната жалба в частта по оспорваното начисляване на ДДС върху определеното адвокатско възнаграждение, тъй като предоставянето на адвокатската услуга, по реда на чл. 38 ЗАдв., не прави същата безвъзмездна.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт.

Преди да се произнесе по съществото на частната жалба, настоящият състав съобрази следното:

С определение № 42767/ 29.11.2023 г. по гр.д. № 42769/22 г.Софийският районен съд е отправил преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) по следните въпроси:

1. „Доставка на услуги“ по смисъла чл. 2, пар. 1, буква „б“, чл. 24, пар. 1, чл. 26, ал. 1, буква „б“ и чл. 28 от Директива № 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС, следва ли да се тълкува в смисъл, че включва: 1. предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна по съдебно дело. 2. предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна, която е спечелила дело и на адвоката му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е договорено възнаграждение по договор за правна помощ.

2. „Безвъзмездна услуга“ по смисъла чл. 26, ал. 1, буква „б“ от Директива № 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС, следва ли да се тълкува в смисъл, че представлява:

1. предоставянето на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна по съдебно дело.

2. предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна, която е спечелила дело и на адвоката му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е договорено възнаграждение по договор за правна помощ.

3. „Възмездна услуга“ по смисъла на чл. 2, пар. 1, буква „б“, чл. 24, пар. 1 и чл. 26, ал. 1, буква „б“ от Директива № 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС, следва ли да се тълкува в смисъл, че представлява предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна, която е спечелила дело и на адвоката му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е договорено възнаграждение по договор за правна помощ.

4. „Данъчно задължено лице“ по смисъла на чл. 28 и чл. 75 от Директива № 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС, следва да се тълкува в смисъл, че представлява:

1. адвокат (еднолично адвокатско дружество), което е предоставило безплатна правна помощ (pro bono) на страна по съдебно дело.

2. адвокат (еднолично адвокатско дружество), което е предоставило безплатна правна помощ (pro bono) на страна, която е спечелила дело и на адвоката (еднолично адвокатско дружество) му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е договорено възнаграждение по договор за правна помощ.

По преюдициалното запитване е образувано дело С-744/23 г. пред СЕС, което е висящо.

Чл. 267, ал. 1 ДФЕС задължава всеки български съд да отправи запитване до СЕС в случаите, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС е от значение за правилното решаване на спора (така и чл. 628 ГПК). С отправянето на запитването съдът спира производството по делото (чл. 631, ал. 1, изр. 1 ГПК), а след произнасянето на СЕС то се възобновява (чл. 631, ал. 2 ГПК). Решението на СЕС е задължително не само за съда, който е отправил преюдициалното запитване, но и за всички съдилища и учреждения в Република България (чл. 633 ГПК). Това означава, че когато е отправено преюдициално запитване от национален съд на държава членка на ЕС и пред друг съд на същата държава членка се поставят за разрешаване същите въпроси, за решаването на които е необходимо тълкуването на разпоредби от правото на ЕС, вторият съд трябва да спре производството по делото пред себе си, на основание чл. 633, вр. чл. 631, ал. 1 ГПК.

Водим от горното, настоящият състав на първо търговско отделение на Върховен касационен съд