Определение № 364 от 16.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 495/2023 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е по делото молба с вх. № 17085/29.12.2023 г., подадена от ответника по касация “МУХТАРОВ” ЕООД, ЕИК[ЕИК], с искане за допълване на определение № 1160/29.11.2023 г., постановено по настоящото дело, в частта за разноските, като му се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство. В дадения срок касаторът ОБЩИНА СЛИВЕН е подал отговор, в което оспорва искането като недопустимо и неоснователно. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводи на страните и прецени данните по делото, намира следното: Молбата за допълване на определението, в частта за разноските, е подадена от надлежна страна. Същата е депозирана по пощата в рамките на законоустановения едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 вр. с чл. 62, ал. 2, изр.1, предл. 1 ГПК, предвид необжалваемостта на постановеното определение по чл. 288 ГПК, а доводите на касатора в обратния смисъл са неоснователни. Поради изложеното настоящият състав намира, че молба се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. С определение № 1160/29.11.2023 г. по т.д. № 495/2023 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о., не е допуснато до касационен контрол решение № 95/30.11.2022 г. по в.т.д. № 196/2022 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, в обжалваната част. Поради недопускането на касационно обжалване ответникът по касация има право на разноски в настоящото производство. В случая такова искане е направено своевременно от “МУХТАРОВ” ЕООД в отговор на касационната жалба. Към същия е приложен списък на разноските по чл. 80 ГПК, като се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 12 000 лева, за плащането на което по банков път са представени доказателства съгласно разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. При така изложеното неоснователни се явяват доводите на касатора, че искането на присъждане на адвокатско възнаграждение не е направено своевременно, липсват списък на разноските и доказателства за реалното плащане на същото. По изложените съображения настоящият състав намира, че искането по чл. 248 ГПК следва да бъде уважено и да бъде допълнено определението по чл. 288 ГПК в частта за разноските, като в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 12 000 лева. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,