Решение № 6419 от 11.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10646/2025 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на К. Д. Т. от гр. София против Решение № 18252/29.05.2025 г. по адм. дело № 6768/2024 г. на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата на Т. против Разпореждане № 4506 – 40 – 17/09.04.2024 г. на директора на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ /ГВРС/ при ТП на НОИ София. Твърди се неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяната му и постановяване на друго, по съществото на спора, с което на касатора да бъде признато правото на изплащане на гарантираното вземане. Ответникът - директорът на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" при ТП на НОИ София в писмено становище оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на касационната жалбоподателка срещу Разпореждане № 4506 – 40 – 17/09.04.2024 г. на директора на Фонд ГВРС, с което й е отказано изплащане по заявление – декларация от 13.02.2024 г. на гарантирано вземане на основание чл. 26, ал. 3 във връзка с чл. 22, ал. 1 от ЗГВРСНР. В мотивите си административният орган е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от ЗГВРСНР гарантираните вземания са в размер на последните 6 начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения през последните 36 календарни месеца, предхождащи месеца, в който е вписано решението за откриване на производството по несъстоятелност на "Диджиталресърч" ЕООД в Търговския регистър. Тъй като това вписване е извършено на 10.01.2024 г., а трудовото правоотношение с К. Д. Т. е прекратено, считано от 12.04.2018 г., установените факти и обстоятелства изключвали възможността за дължими от работодателя начислени, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения през последните 36 месеца /от 31.12.2020 г. до 31.12.2023 г./ предхождащи месеца, в който е вписано в ТРРЮЛНЦ съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност на бившия работодател, поради което липсвало правно основание за изплащане на гарантирани вземания на Т.. Недоволна от постановеното разпореждане, Т. го е обжалвала по съдебен ред с доводи за незаконосъобразност. АССГ е разгледал жалбата по същество и въз основа на идентична с установената от административния орган в административното производство пред него фактическа обстановка е обосновал правния извод за неоснователност на жалбата. Съдебното решение е мотивирано с липсата на предвидените в закона /ЗГВРСНР/ материалноправни предпоставки за възникване и реализиране на правото, до какъвто извод е достигнал и административният орган. Решението на АССГ е валидно, допустимо и правилно. Правото на гарантирани вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя е предвидена в ЗГВРСНР правна възможност, която се поражда при наличието на изчерпателно посочени материални предпоставки, изискуеми от законодателя в кумулативна даденост. Както в административното производство, така и пред съда са поддържани едни и същи доводи, въведени и в касационната жалба като касационни основания, които доводи са разгледани и правилно преценени като неоснователни. Според закона, правото на гарантирано вземане възниква за лице, което работи или е работило по трудово правоотношение с работодател, по отношение на когото е открито производство по несъстоятелност и който е осъществявал дейност най-малко 12 месеца преди началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, за размера на последните 6 начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения през последните 36 календарни месеца, предхождащи месеца, в който е вписано решението за откриване на производството по несъстоятелност /чл. 22, ал. 1 вр. чл. 1, чл.3 и чл.6 от ЗГВРСНР/. По делото е установено и между страните не се спори, че решението за откриване на производството по несъстоятелност на "Диджиталресърч" ЕООД е вписано в Търговския регистър на 10.01.2024 г., а трудовото правоотношение с К. Д. Т. е прекратено, считано от 12.04.2018 г. При това положение, дължимите от работодателя начислени, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения през последните 36 месеца, предхождащи месеца, в който е вписано в ТРРЮЛНЦ съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност на бившия работодател касаят периода от 31.12.2020 г. до 31.12.2023 г., а претендираните от Т. вземания, макар и с изискуемия характер и произход, датират от значително по-ранен във времето период. При тези данни, правилни и обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че не е налице една от кумулативно предвидените в закона материалноправни предпоставки и по отношение на жалбоподателката не е възникнало право на гарантирано вземане за неизплатено възнаграждение по трудово правоотношение с "Диджиталресърч" ЕООД, прекратено на 12.04.2018 г. Не могат да бъдат споделени доводите жалбоподателката, че относима в случая е датата на неплатежоспособност на дружеството – бивш работодател, а не датата на вписване на решението за откриване на производството по несъстоятелност в ТР. С разпоредбата на чл. 6 от ЗГВРСНР законодателят ясно и недвусмислено е посочил моментът, от който възниква правото на гарантирани вземания за работниците и служителите по чл. 4, ал. 1 - датата на вписване в търговския регистър на съдебното решение за: откриване на производство по несъстоятелност, респективно откриване на производство по несъстоятелност с едновременно обявяване в несъстоятелност или решението на съда за откриване на производство по несъстоятелност, постановяване на прекратяване дейността на предприятието, обявяване на длъжника в несъстоятелност и спиране на производството поради недостатъчност на имуществото за покриване на разноските по производството. Нормата е императивна и не позволява разширително тълкуване. Предвид гореизложеното, като споделя изцяло мотивите на първоинстанционното решение, касационната инстанция следва да го остави в сила, като обосновано и законосъобразно. Не са налице визираните в касационната жалба касационни основания за отмяна. При този изход на спора, касационният жалбоподател следва да заплати претендираните от ответника разноски в размер на 50 /петдесет/ евро, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо и последно АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение