Решение № 9494 от 05.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4786/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Кмета на Район „Сердика“ – Столична община, подадена чрез главен юрисконсулт В. Бегов против Решение № 12645/31.03.2026 г., постановено по административно дело № 12979/2025 г. по описа на Административен съд – София град. С оспореното решение е обявена нищожността на Писмо № РСР25-ГР94-836-2/11.11.2025 г. на Кмета на Район „Сердика“, обективиращо отказ по отправено от С. М. К. искане за учредяване право на строеж или закупуване на част от поземлен [имот номер] и административната преписка е изпратена на Столичен общински съвет за произнасяне по заявлението му в едномесечен срок от влизане в сила на съдебното решение. В касационната жалба се съдържат доводи за недопустимост и неправилност на съдебното решение, поради което се иска неговата отмяна, като основното поддържано твърдение касае характера на оспорения акт като такъв с уведомителен характер и не представляващ индивидуален административен акт. Ответната страна С. М. К. се представлява от адвокат И. Соколов, който лично и посредством писмен отговор оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила, като претендира присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество я намира за неоснователна. Административното производство е започнало по подадено заявление от С. М. К. до Кмета на Район „Сердика“ – Столична община учредяване право на строеж или за закупуване на част от поземлен [имот номер], с данни съгласно АГКК гр. София, [заличен текст], частна общинска собственост, площ 5851 кв.м., върху който е изградена сграда с [идентификатор], частна собственост със застроена площ 107 кв.м. Изрично е заявено, че искането касае отреждането на право на строеж или закупуване на имота, който се намира под сградата, която е собственост на заявителя. По повод това искане е постановено Писмо № РСР25-ГР94-836-2/11.11.2025 г., с което Кметът на Район „Сердика“ е заявил, че посоченият имот попада в територия, за която съгласно действащия ПУП едноетажната сграда за временен търговски обект с [идентификатор], не се запазва, поради което отправеното искане за закупуване на част от имота или учредяване право на строеж върху него е неприложимо, съгласно ЗОС и Наредбата на общинската собственост. Този акт е оспорен от С. М. К. пред съда, който е приел жалбата за допустима, като насочена срещу изричен отказ на административен орган да издаде административен акт по отправено до него искане за закупуване или учредяване право на строеж върху общински имот, който е с неблагоприятни последици за заявителя, имащ правен интерес да го обжалва, като жалбата му е приета и за подадена в срок съгласно чл. 140 АПК. Разглеждайки жалбата по същество, административният съд е приел и обявил административния акт за нищожен, като постановен от материално некомпетентен орган. Позовал се е на разпоредбите на чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА и чл. 8, ал. 2 ЗОС, които определят съответния общински съвет за компетентен да се произнесе по заявлението, тъй като в негово правомощие е да се разпорежда с общинска собственост. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя възприетите от първостепенния съд правни изводи, както относно характера на оспорения акт, така и относно неговата валидност. Правилен е изводът на съда за това, че оспорването е насочено срещу годен за обжалване индивидуален административен акт, какъвто се явява изричният отказ, постановен от Кмета на Район „Сердика“. Този акт няма само уведомителен характер, както се твърди в касационната жалба, тъй като съдържа ясно и недвусмислено волеизявление на административен орган за отказ да се уважи искането на С. К. да закупи част от имот частна общинска собственост или да му бъде учредено право на строеж върху него, с което волеизявление започналото административно производство приключва по негативен за заявителя начин. Правилен е и решаващият извод на съда за това, че процесният изричен отказ на Кмета на Район „Сердика“ е постановен от некомпетентен орган. Единственият компетентен орган да се разпорежда или да отказва да се разпорежда с имоти общинска собственост е общинския съвет, като кметът е следвало да внесе съответното предложение до него, вместо да се произнася по същество на искането. Въз основа на изложените мотиви, неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за недопустимост и неправилност на съдебното решение, което е постановено по допустимо оспорване и при правилно приложение на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответната страна С. М. К. следва да се присъдят сторените от него разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 480 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,