Решение № 121 от 11.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 170/2009 г.

Решение № 121 от 11.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 170/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Г. Б., с. Нареченски бани, област П., срещу въззивно решение от 08.04.2008 г. по гр. дело № 321/2008 г. на Пловдивския окръжен съд. С определение от 28.07.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради наличие на противоречиво произнасяне по посочените правни въпроси по спорове по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ спрямо други член-кооператори на ГТПК "С" и по приложението разпоредбата на чл. 3, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗВСГЗГФ и разграничаването на двете хипотези за възстановяване правото на собственост на бившите член-кооператори или на техните наследници върху горите и земите от горския фонд, както и за предпоставките, които следва да са налице, при всяко едно от двете основания за възстановяване собствеността върху горите. В касационната жалба са изложени оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила - основания за отмяна по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответникът по касация Р. д. по горите - П., оспорва жалбата. Останалите ответници по касация не изразяват становище. След проверка на заявените в жалбата касационни основания, ВКС, състав на II г. о. приема следното: С обжалваното решение на Пловдивския окръжен съд е оставено в сила решение по гр. д. № 476/2007 г. на А. районен съд, с което е отхвърлен искът, предявен от Н. Г. Б. по чл. 13, ал. 2 ЗВСВГЗГФ за признаване правото му в качеството на наследник на Н. Б. за възстановяване собствеността върху 72,956 дка, равняващи се на 52 дяла от кооперативен ревир "Бяла вода Ч. стена" в землището на с. К., община А.. В. съд е приел, че не е установен статутът на кооперация "С" относно нейното възникване и прекратяване, както и последващото сливане. Ревирът "Б" е деклариран като собственост на В. кооперация "С", с. К. видно от декларация за притежавани непокрити земеделски имоти № 158/1949 г., но декларацията не установява правото на собственост. Останалите документи по делото провизорен стопански план, схема на ревир "Зли бряг - Ч. стена", също не установяват правото на собственост върху ревира на кооперация "С". Няма доказателства и за вписване на сливането и с ГТПК "З", а впоследствие сливане към В. кооперация "С". И. на въззивния съд относно недоказаността на статута на горовладелска кооперация "С" - възникването, преобразуването и вливането и в "С", са необосновани. Данните по делото сочат възникване и преобразуване на тази кооперация, съобразно действащата към релевантния момент законова уредба, в т. ч. Закона за улесняване сливането на кооперативните сдружения. По делото този въпрос не е бил спорен, а освен това е било установено, че с протокол № 22/16.07.1947 г. е извършено сливането на производителна кооперация "С" и Г. кооперация "З" въз основа на Закона за улесняване сливането на кооперативните сдружения. Първата е приемаща, а втората присъединяваща се кооперация с наименование след сливането - ТГСК "С". Впоследствие през 1951 г. кооперация "С" се е сляла към горовладелска кооперация "С" като последната е приемаща кооперация. По делото е било установено, че ищецът е наследник на Н. Д. Б., поч. 1977 г., бивш жител на с. Н.. Н. като член-кооператор в кооперация "С", с. К., е притежавал дялово участие 52 дяла. От стопански план на кооперативен ревир "З" на Г. кооперация "З", в землището на с. К. от 1942 г., одобрен с У. № 806/1945 г., договор за съставяне на стопански план от 1926 г. на горите в кооперация "З" и въпросници за стопански единици за 1944/45 г. и 1946/47 г. е било установено, че ревир "З" /за който няма спор, че е идентичен с ревир "Бялата вода-Ч. стена", съгласно отразеното и в писмена защита на адв. Д лист 61 от гр. д. № 476/2007 г./ е бил частна собственост на кооперация "З". През 1949 г. Всестранна кооперация "С" е декларирала собственост върху ревир "Б" с площ 2828,9 дка. По спорния въпрос за прилагане разпоредбата на чл. 3, ал. 3 ЗВСГЗГФ настоящият съдебен състав намира, че крайният извод на въззивния съд е законосъобразен, тъй като не са налице елементите на фактическия състав на цитираната правна норма. В тази връзка следва да се проведе разграничение между нормите на чл. 3, ал. 2 и ал. 3 ЗВСГЗГФ, тъй като ал. 2 предвижда хипотеза на възстановяване на собствеността на бившите член-кооператори върху горите и земите от горския фонд на кооперациите, които са били заличени след 09.09.1944 г., докато в ал. 3 е уреден случай като процесния, когато кооперациите са продължили своето съществуване след тази дата като е предвидено възстановяване на собствеността на бившите член-кооператори към датата на преобразуването на кооперацията, в която са членували. С определяне релевантния момент за реституцията, законодателят очертава правоимащите лица - членовете на преобразуваната кооперация, съобразно обема на дела им в нея. Релеванто е единствено членственото правоотношение към момента на преобразуването. В конкретния случай ревирът безспорно е принадлежал на кооперация "З". Правата на реституция в съответен дял принадлежат на членовете на "З", какъвто наследодателят на ищеца не е бил към същия момент. Той не е придобил права с факта на сливането поради членственото си правоотношение с приемащата кооперация "С". Сливането не рефлектира върху правата на членовете на вливащата се кооперация спрямо притежаваните към момента на преобразуването гори, както и не създава права върху тези гори за членовете на приемащото сдружение. Последващият момент на одържавяване на горите за разглежданата хипотеза също е без значение, защото собствеността е опосредена от членствено правоотношение към предходен момент. Правоимащи лица в случая по отношение на процесния ревир са само членовете на кооперация "З", а не и тези, които са членували в приемащата кооперация "С" само поради факта на сливането. Ето защо последващото деклариране от кооперация "С" на ревира през 1949 г. е неотносимо към настоящата хипотеза на възстановяване правото на собственост по реда на чл. 13, ал. 3 вр. чл. 3, ал. 3 ЗВСГЗГФ. Предявеният иск е неоснователен, а въззивното решение, с което той е отхвърлен, е законосъобразно. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.