Определение № 174 от 20.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 1916/2025 г.

Производството е по чл.274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на ищеца „СиС Инвест България“ ООД, [населено място], чрез адв.Л. Д., срещу постановеното по чл.248 ГПК определение № 1983/28.07.2025г. по възз.гр.д.№ 3024/2024г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на въззивното решение в частта на разноските чрез намаляване на присъденото в негова тежест адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА в размер на 10 000лв. до размер, в диапазона между 1875лв. и 3500лв. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като са останали необсъдени доводите в молбата по чл.248 ГПК относно основния обективен критерий за определяне на възнаграждението по чл.38 ЗА - реалния обем на предоставената правна защита и за отклонение от актуалната практика на касационния съд, формирана след постановяване на решение от 25.01.2024г. по дело С-438/2022г. на СЕС. Искането е за отмяна на обжалваното определение и за уважаване на молбата по чл.248 ГПК. С писмен отговор насрещната страна, ищецът А. В., чрез адв.Н. П., оспорва частната жалба. Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията в производството по чл.274, ал.2 ГПК за цялостна проверка на законосъобразността на обжалваното определение, след като прецени доводите и данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, като депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съгласно чл.274, ал.2 ГПК, от надлежна страна, в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК. Настъпило е вътрешно-процесуалното условие за разглеждането й, предвид недопускане на въззивното решение до касационно обжалване с определение по т.д.№ 1917/2025г. на ВКС. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да остави без уважение молбата на ищеца за изменение на въззивното решение в частта, с която в негова тежест е присъдено адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА в размер на 10 000лв. за предоставената на ответника безплатна правна помощ във въззивното производство, въззивният състав е извършил преценка на следните обстоятелства: Материалният интерес е в размер на 200 000 евро или 391 166лв.; Претенцията е осъдителна с предмет договорна неустойка; Предоставена е безплатна правна помощ във формата на цялостно процесуално представителство по делото, вкл. явяване в открито заседание. Размерът на минималното адвокатско възнаграждение по чл.7, ал.2, т.5 НМРАВ е 20 296.64лв. Положените във въззивното производство усилия и труд от процесуалния представител са в по-малък обем., а за първата инстанция е присъдено адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА в същия размер от 10 000лв., срещу което ищецът не е възразил. Направеният краен извод въз основа на извършената от въззивния състав преценка е правилен и следва да бъде споделен по следните съображения: Предвид даденото задължително за всички съдилища, на основание чл. 633 ГПК, тълкуване по отправено от СРС преюдициално запитване с решението от 25 януари 2024г. по дело C-438/22 на СЕС, размерите на адвокатските възнаграждения в НМРАВ могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая са съобразими изключително пространната въззивна жалба на ищеца, в която са направени и доказателствени искания, постъпилото подробно и обосновано писмено становище от предоставилия безплатна правна помощ процесуален представител на ответника, с което се е противопоставил на доказателственото искане за комплексна СТЕ, представлявал е ответника и в откритото съдебно заседание по делото и е изготвил и депозирал подробна и аргументирана писмена защита. Не без значение е и фактът, че направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция е в дори по-висок размер - 12 000лв. Налага се извод, че е налице съответствие между присъденото за въззивното производство адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА в размер на 10 000лв. и фактическата и правна сложност на делото и вида и обема на извършените от процесуалния представител на ответника процесуални действия. Поради съвпадане на крайните изводи, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, съставът на I т.о.: