Решение № 2097 от 24.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12255/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по касационна жалба на Кмета на район „Централен“ на община Пловдив, чрез процесуалния му представител юрк. Сухоруков, срещу решение № 9887 от 10.11.2025г., постановено по адм. дело № 678/2025г. по описа на Административен съд – гр. Пловдив, с което по жалбата на М. А. С. е отменена заповед № РДЦ – 24 - 421 от 23.05.2024г. на кмета на район „Централен“, Община Пловдив, с която на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „Извършени бетонови работи, изграждане на стоманобетонни конструктивни елементи и извършени довършителни работи чрез полагане на стенна облицовка“ по югозападната и западната част на имот с [идентификатор] по кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на гр. Пловдив, с административен адрес [улица]. С решението община Пловдив е осъдена да заплати разноските по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение, поради противоречие с материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се съображения, че нареденият за премахване строеж е „доливане на стоманобетонни колони“, които са били част от нареден за премахване строеж по предходна заповед № РД – 21 – 289 от 19.04.2021г. на кмета на район „Централен“, която е влезнала в сила, потвърдена от съда, като и за този строеж е била издадена и заповед по чл. 224а ЗУТ за спиране на строежа с № РД – 21 – 290 от 19.04.2021г., също потвърдена от съда. Посочва, че от приетата съдебно – техническа експертиза /СТЕ/ по адм.д. № 678/2025г. е безспорно установено, че нареденият за премахване с оспорената в това производство заповед е функционално свързан с вече наредения за премахване такъв по предходна заповед, като е налице удължаване на колоните и изливане на стоманобетонна греда над тях. Поради това навежда съображения, че нареденият за премахване строеж е индивидуализиран в достатъчна степен, а изводът на съда в обратна насока е неправилен. Твърди и че при издаване на административния акт не са допуснати нарушения на административно производствените правила от категорията на съществените. Иска оспореното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу заповедта. Ответникът М. А. С., чрез процесуалния си представител адв. Кобуров, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното в това производство решение Административен съд – гр. Пловдив е изпълнил указанията, дадени с решение № 3143 от 25.03.2025г. по адм.д. № 1784/2025г. по описа на ВАС, с което е отменено предходно съдено решение по оспорване на заповедта и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АС – гр. Пловдив. Обосновал е извод, че заповедта, предмет на производството е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия със заповед на кмета на община Пловдив, в необходимата писмена форма и съответни мотиви. Приел е обаче, че в оспорената заповед нареденият за премахване строеж не е индивидуализиран в достатъчна степен, тъй като от описанието не става ясно точно кои бетонови работи и конструктивни елементи следва да бъдат премахнати, тъй като не са посочени техните конкретни параметри и местоположение. Съдът е посочил, че в заповедта има препращане за установяването на параметрите на строежа към констативния акт № 12 от 15.03.2024г., но от приетата по делото СТЕ, е установено, че в констативния акт местоположението на югозападната подпорна стена и колони К1 и К2 и гредата над тях са неправилно ситуирани на около 5 м от действителното им местоположение. Поради това съдът е приел, че при издаване на заповедта административният орган не е изяснил местоположението на колоните, подлежащи на премахване, кои точно колони и в коя тяхна част следва да бъдат премахвани. Приел е, че тези неясноти навеждат и на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, както и на нарушение на чл. 6 ал. 1 АПК, а именно при липса на ясна индивидуализация на наредения за премахване строеж, е налице засягане на права и законни интереси в по – голяма степен от необходимата. По тези съображения е приел, че заповедта е незаконосъобразна и я е отменил. Решение е правилно. С оспорената заповед е наредено премахването на незаконен строеж „Извършени бетонови работи, изграждане на стоманобетонни конструктивни елементи и извършени довършителни работи чрез полагане на стенна облицовка“ по югозападната и западната част на имот с [идентификатор] по КККР на гр. Пловдив. В заповедта и констативен акт № 12 от 15.03.2024г., въз основа на който е издадена, строежът е описан като изграждане на два броя вертикални конструктивни елементи /колони/ над тези, посочени в приложение № 3 към констативен акт № 19 от 07.04.2021г., като колоните са разположени в югозападната част на имота и над тях е изграден хоризонтален конструктивен елемент /греда/, а бетоновите работи са извършени по подпорната стена в западната част на имота /приложение № 1 към констативния акт/. Безспорно е, че с предходна влязла в сила заповед № РД-21-289/19.04.2021 г. на кмета на район „Централен“, Община Пловдив, е било наредено да премахне незаконен строеж „Подземна, стоманобетонна конструкция“, изпълнена в поземлен имот с [идентификатор], по западната имотна граница, като във връзка с изпълнението на тази заповед от длъжностни лица на район „Централен“, Община Пловдив, е извършена проверка и е съставен констативен протокол от 21.06.2023г., в който е посочено, че колони К3 и К4 от Приложение № 3 към констативен акт № 19/07.04.2021г. са премахнати, а другите конструктивни елементи, посочени в констативния акт и подлежащи на премахване, са в положението, установено в констативния акт. При постановяване на оспореното в това производство решение съдът е изпълнил указанията, дадени в решение № решение № 3143 от 25.03.2025г. по адм.д. № 1784/2025г. по описа на ВАС, като е назначил съдебно – техническа експертиза, от която се установява, че строежът представлява 2 броя подпорни стени с височина 2,7 м и 2 броя колони по югозападния край /К 1 и К 2 по конструктивно становище, представено по делото, съгласувано с министерство на културата/, свързани с греда, които допират в долния край на терасата на втори етаж на сградата, като всички елементи са облицовани с гранитни плочи. Вещото лице е посочило, че процесният строеж е част от частично премахнат строеж по КА № 19 от 07.04.2021г. и заповед № РД – 21 – 289 от 19.04.2021г., съгласно която са установени 2 броя стоманобетонни стени и 5 броя колони, от които се предполага 2 броя са от настоящия строеж, като вещото лице е посочило, че от представения план за безопасност и здраве е предвидено премахването на 3 броя стоманобетонни колони, а не е предвиден демонтаж на двете стоманобетонни стени и две колони, за които предполага, че са К1 и К2. Вещото лице е дало становище, че процесният строеж е част от строежа, нареден за премахване със заповед № РД – 21 – 289 от 19.04.2021г. Посочил е, че в КА № 12 от 15.03.2024г. строежът е ситуиран сравнително точно с изключение на югозападната подпорна стена и колони К1 и К2, които реално се намиран на около 5 м. от местоположението, посочено в констативния акт, а именно обекта, предмет на заповедта. На изпълнение подлежи диспозитива на административния акт, който в случая е „Извършени бетонови работи, изграждане на стоманобетонни конструктивни елементи и извършени довършителни работи чрез полагане на стенна облицовка“ по югозападната и западната част на имот с [идентификатор] по КККР на гр. Пловдив“. С така описания диспозитив не става ясно точно коя част от строежа е наредена да бъде премахната, тъй като в мотивната част на същата пък се говори за „доливане“ на колони до нивото на бетонна настилка. Така даденият диспозитив на административният акт не съответства на дадено описание в мотивната част на заповедта, а от приетата СТЕ се установява и че местоположението по съставения констативен акт не е съответно на наличното установено на място. При тези установявания е правилен извода на съда, че нареденият за премахване обект не е индивидуализиран точно по вид и местоположение. Това пък представлява нарушение от категорията на съществените, тъй като би препятствало точното изпълнение на заповедта, а именно установяване на точно кой строеж следва да бъде премахнат. Неотносимо към настоящия случай е направеното възражение на касатора, че за наредения за премахване строеж е издадена предходна заповед № РД – 21 – 289 от 19.04.2021г., потвърдена от съда, както и за издадена такава за спиране на строеж по чл. 224а ЗУТ. Това е така, тъй като в случая е налице издаден отделен административен акт, а именно оспорената в това производство заповед, като преценката за нейната законосъобразност не е обвързаната от наличието на предходна заповед за сходен или идентичен строеж или както се твърди в касационната жалба за строеж, от който е част и строежа, предмет на оспорената в това производство заповед. По изложените съображения оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора искането на ответника по касация за присъждане на разноски, макар и основателно, не следва да бъде уважено, тъй като не са представени доказателства за сторени такива в настоящата инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,