Определение № 106 от 25.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 3437/2013 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба подадена от С. С. Р. против решение № ІІ – 31 от 21.05.2013 год. по гр.д.№ 198 / 2013 год. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1586 / 07.11.2012 год. по гр.д.№ 1251/2012 год. на Бургаски районен съд. С потвърденото решение е отхвърлен предявеният от касатора против К. Т. Г. установителен иск по чл.422 вр.с чл.124 ал.1 ГПК, за установяване съществуване вземане на ищеца от ответника, в размер на 8 100 евро, на основание запис на заповед от 17.09.2008 год., ведно със законната лихва върху същата сума от 18.10.2011 год. до изплащането й, за което е издадена заповед за изпълнение № 5801 / 21.10.2011 год. по ч.гр.д.№ 8908/ 2011 год. на Бургаски районен съд. Касаторът оспорва правилността на въззивното определение,като постановено в противоречие с материалния закон.Счита,че недоказването на каузално правоотношение, което записа на заповед обезпечава, а по същество – недоказване на изпълнение престацията на кредитора по твърдяното каузално правоотношение, чието вземане записа на заповед обезпечава - независимо че такова се твърди от самия кредитор, не предпоставя отхвърляне на иска, предвид абстрактния характер на записа на заповед,който по начало изключва задължение за кредитора да твърди каквото и да било каузално правоотношение.Акцентира на несъобразяване от съда обстоятелството, че ответникът не е противопоставил довод за поето менителнично задължение без основание. Ответната страна - К. Г. – оспорва касационната жалба и счита,че не се обосновава основание за допускане на касационното обжалване,поради ирелевантност на първия от поставените въпроси и липса на доказан допълнителен селективен критерий по втория, тъй като въззивното решение е постановено в унисон със задължителната практика на ВКС - постановени по реда на чл.290 ГПК решения относно хипотези на въведено в спора ,по иск по чл.422 ГПК във връзка с издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа запис на заповед, каузално правоотношение, вземането на кредитора по което записа на заповед обезпечава, респ.значението му с оглед абстрактния характер на сделката и относно разпределението на доказателствената тежест. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното: За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният установителен иск по чл.422 вр. с чл.124 ал.1 ГПК, въззивният съд е приел, че след като ищецът – кредитор е въвел с исковата молба връзка на издадения запис на заповед с каузално правоотношение по заем с ответника – длъжник и издател на записа на заповед, в тежест на ищеца е установяване предоставянето на сумата по заема на ответника и изобщо – фактите, от които вземането произтича, което не е сторено в процеса.Макар едва в писмената защита ищецът да е навел довод за нередовност на ценната книга и конвертирането й в разписка за предоставяне сумата в заем, въззивният съд е изложил изрични мотиви относно редовността на менителничния ефект.Цитирал е задължителна съдебна практика,че не всеки нередовен запис на заповед се конвертира в разписка, нито редовният запис на заповед съставлява такава. В изложението по чл.284 ал.3 ГПК е поставил въпроса: При твърдяна от ищеца функция на записа на заповед по обезпечаване вземане на поемателя по договор за заем с издателя,следва ли ищецът – кредитор да докаже пълно и главно предоставянето на сумата по заема, независимо от предмета на защитата на ответника ? С оглед преждеизложените решаващи изводи на въззивното решение, предмет и на формулиран от касатора правен въпрос по допускане на касационното обжалване, настоящият състав намира, че е налице основание за спиране на производството, до постановяване на тълкувателно решение по т. д. № 4 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС, по въпроса, включен с допълнително разпореждане от 13.06.2013 год. на Председателя на ВКС, а именно: „ Какъв е предмета на делото и как се разпределя доказателствената тежест при предявен установителен иск по чл.422 ГПК, в хипотезата на издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед ?”. Разгледаният в настоящата хипотеза иск е именно такъв. Отговорът на този въпрос е релевантен за произнасяне по допустимостта на касационното обжалване. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение, на основание чл.229 ал.1 т.7 вр. с чл.292 ГПК