Определение № 1108 от 09.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 717/2026 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Постъпила е молба с вх. № В- 2006 от 16.12.2025 г. на регистратурата на ВКС, подадена по пощата от О. А. М., гражданка на Руската Федерация, за отмяна на определение № 2870 от 04.06.2025 г., постановено по ч. гр.д. № 1509/2025 г. по описа на Върховен касационен съд, ІІ г.о., с което е оставена без уважение частната жалба на настоящата жалбоподателка срещу определение № 5724 от 09.12.2024 г. по гр.д. № 4469/2024 г. на ВКС, ІІг.о., с което е оставена без разглеждане молба на М. за отмяна на влязлото в сила решение № 603 от 17.05.2023 г. по в.гр.д. № 582/2023 г. на Бургаски окръжен съд. В уточнението към молбата от 16.02.2026 г. се поддържа като основание за търсената отмяна, че насрещната страна не е била надлежно представлявана по делото. Ответниците по молбата за отмяна- собствениците от ЕС на комплекс „Съни дриймс“, сграда с идентификатор *** в [населено място], не са подали отговор на жалбата. При проверка допустимостта на производството, Върховният касационен съд, І г. о., констатира следното: Съгласно уредбата на производството по отмяна - чл. 303 - 309 ГПК, разглеждането на молбата за отмяна по същество следва преценка на нейната допустимост, при която съдът следва да се произнесе относно наличието на подлежащ на отмяна съдебен акт, спазване на установените в чл. 305 от ГПК срокове за подаване на молбата и точно и мотивирано формулирани основания за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1 от ГПК. В разглеждания случай молбата за отмяна има за предмет определение по чл. 274, ал.2 от ГПК, с което е оставена без уважение жалба срещу определение, постановено по реда на чл.307 от ГПК. С постановяване на определението по чл. 274, ал.2 от ГПК съдът се произнася по въпроса за правилността на обжалван съдебен акт, с който се е произнесъл по процесуални въпроси, а не по съществото на спора. Следователно определението по чл.274, ал.2 от ГПК няма характер на решение и не се ползва със сила на пресъдено нещо. Съгласно задължителното тълкуване на разпоредбите на чл. 303 и сл. от ГПК, направено с Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по т.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, т. 3, отмяната е съдебно производство /процесуален способ/ за защита срещу влезли в сила неправилни съдебни решения, когато неправилността се дължи на изчерпателно изброени в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 от ГПК основания. Предмет на молбата за отмяна е съдебен акт, влязло в сила решение, резултат на приключил спор. С т.6 на същото тълкувателно решение е посочено, че предмет на отмяна може да бъде и определение за прекратяване на производството поради отказ от иск. Мотивите за този извод са, че при прекратяване на производството поради отказ от иск законодателят удовлетворява интереса и на двете страни окончателно да се преустанови спора между тях, като към волеизявлението на ищеца за отказ от иска се прикрепва правния ефект на силата на пресъдено нещо със съдържанието, което тя има по отношение на съдебното решение, с което се разрешава материалноправен спор. От изложеното може да се обоснове извод, че определението по чл.274, ал.2 от ГПК не е акт, който се ползва със сила на пресъдено нещо,. По отношение на това определение не е приложима процедурата по чл. 303 и сл. от ГПК. Подадената молба за отмяна на определение, което не се ползва със сила на пресъдено нещо, не е такова по чл. 233 от ГПК, е недопустима за сезиране на съда, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. Воден от горното, състав на Върховен касационен съд, І г.о.