Определение № 1930 от 18.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1194/2026 г.

ВАСТрето отделение18.02.2026 г.докладчик Аглика Адамова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА пределение № 13210/28.11.2025 г., постановено по адм. д. № 2868/2025 г. по описа на Административен съд Варна. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е необжалваемо. Вярно с оригинала, Председател: /п/ МАРИО ДИМИТРОВ секретар: Членове: /п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА /п/ АГЛИКА АДАМОВА Не съм съгласна, че обжалваното определение е правилно. Налице е волеизявление на административен орган, което пряко засяга права и интереси на организаторя на митинга и в този смисъл представлява индивидуален административен акт. Действително, относително константната практика до този момент е, че само отказите по чл.12, ал.2 ЗМСМ подлежат на обжалване, а не и индивидуални административни актове, с които кметът на общината променя времето, мястото, пътя или други аспекти на съответното събитие - ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 5397 ОТ 22.05.2025 Г. ПО АДМ. Д. № 4655/2025 Г., ІІІ ОТД. НА ВАС, ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 5719 ОТ 10.05.2024 Г. ПО АДМ. Д. № 4051/2024 Г., ІІІ ОТД. НА ВАС, ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 5525 ОТ 08.05.2024 Г. ПО АДМ. Д. № 3901/2024 Г., ІІІ ОТД. НА ВАС. В обратен смисъл е ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 2913 ОТ 25.02.2020 Г. ПО АДМ. Д. № 1489/2020 Г., ІІІ ОТД. НА ВАС, което касае забрана за използване на озвучителна техника по време на мероприятие по чл.12 ЗМСМ. Въпросът за промяна на вида на мероприятието е разгледан по същество в РЕШЕНИЕ № 16490 ОТ 04.12.2019 Г. ПО АДМ. Д. № 2161/2019 Г., ІІІ ОТД. НА ВАС. Има и практика за недопустимост на обжалване на заповедите, с които се предлага промяна в някои от елементите на мероприятието - ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 615 ОТ 25.01.2022 Г. ПО АДМ. Д. № 10590/2021 Г., ІІІ ОТД. НА ВАС и др. Свободата на събранията и сдружаването е прогласена в чл.11 от Европейската конвенция за правата на човека. Конвенцията допуска ограничения на тези права само по съображения, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната или обществената сигурност, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. Променяйки условията за провеждане на митинга, съответният компетентен орган налага ограничение на свободата на събранията, включително когато променя заявеното място на митинга. Проверката дали това ограничаване е в рамките на допустимото следва да бъде извършена от съда и това може да се случи само ако бъде допуснато разглеждането на оспорването по същество. Правото на достъп до съд и ефективни правни средства за защита на правата и свободите, предвидени в Конвенцията, е изрично прогласено от чл.6 и чл.13 от същата. Оставянето на оспорването без разглеждане в този случай лишава лицата с правен интерес от дължимата от съда проверка по същество за допустимостта на намесата на държавата в защитена от Конвенцията свобода, което само по себе си представлява нарушение на тази Конвенция. Европейският съд по правата на човека има последователна съдебна практика, че държавата, когато променя или ограничава мястото на мероприятието е длъжна да предложи адекватна алтернатива, ако първоначалното място е недостъпно поради основателни причини – например безопасност. Предложеното ново място трябва да позволява на протестиращите да бъдат в обсега на зрение и слух на своята целева аудитория. Съдът постановява, че организаторите трябва да разполагат с правно средство за защита, което при това позволява на съда да разгледа спора преди датата на планираното събитие. ЕСПЧ изрично посочва, че националните съдилища трябва да изследват дали наложените ограничения – промяна на място или час са пропорционални и необходими в едно демократично общество. Промяната трябва да е мотивирана и да не обезсмисля целта на събранието. Правото на избор на време и място е неразделна част от правото на мирно събрание. Следователно всяко административно решение, което налага промяна на тези параметри, представлява намеса, която изисква съдебен преглед по същество. Самото наличие на противоречие в съдебната практика на Върховния административен съд в случая повдига въпроси по приложението на чл.13 от Конвенцията. В разглеждания смисъла са решенията на ЕСПЧ по делата Лашманкин идр. срещу Русия - жалба 57818/09, Sayar срещу Турция - жалба 19478/21 SБSKA срещу Унгария, жалба № 58050/ 08, Nurretin Aldemir и др. срещу Турция 32124/02 и др. Както вече се посочи, надлежната проверка дали преместването на митинга на 10 метра от съответната сграда ще позволи протестиращите да бъдат в обсега на зрение и слух на своята целева аудитория може да бъде извършена само ако бъде допуснато съответното съдебно обжалване. Предвид горното, определението е неправилно и следва да бъде съответно отменено, а делото - върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. В този смисъл подписвам определението с особено мнение. Съдия Аглика Адамова:

Мотиви

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от С. А. Н. против определение № 13210/28.11.2025 г., постановено по адм. д. № 2868/2025 г. по описа на Административен съд Варна. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, поради и което е поискана отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Направено е искане за присъждане на разноски. Ответната страна – заместник кмет на община Варна не взема становище. Върховният административен съд, трето отделение, намира частната жалба за процесуално допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване определение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно, и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Първоинстанционното производство е образувано по жалба на С. А. Н.“, подадена против частична забрана за провеждане на митинг, по отношение на посоченото в него място, обективирана в писмо № РД 25029228ВН/17.11.2025г. на заместник кмета на община Варна И. Колев. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата и производството по делото е прекратено. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт не попада в предвидените в чл. 12, ал. 2 от същия закон актове, подлежащи на съдебно оспорване по реда на чл. 12, ал. 4 от закона. Съдът е посочил, че в акта не се съдържа забрана за провеждане на мероприятието, поради което заповедта не подлежи на обжалване, поради липса на засягане на права. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗСММ кметът на общината следва да бъде уведомен за свиканото събрание или митинг на открито от организатора му, като мястото и времето на провеждане са елемент от въведения уведомителен режим. Кметът на общината може да предложи промяната им, като специалният закон не съдържа уредба за необходимостта от издаване на нарочен акт за това, тъй като единствената компетентност на кмета е да забрани или прекрати провеждането на исканите събития само при изрично посочените в закона случаи - чл. 12 ЗСММ. С обжалваното писмо митингът е съгласуван на поисканото от заявителя място, но на разстояние най-малко 10 метра от входа на сградата на Адвокатска колегия Варна, с цел да не се възпрепятства достъпът на граждани. С писмото не се засягат права и интереси на частния жалбоподател. Законът за събранията, митингите и манифестациите не гарантира на организатора избраното от него място за провеждане на събранията, митингите и манифестациите, поради което с предложението на заместник кмета на общината не се засяга негово право или законен интерес. Писмото не касае дори промяна на мястото на провеждане на митинга, а само осигуряване възможността за достъп до сградата. Съгласно чл. 12, ал. 4 от Закона за събранията, митингите и манифестациите, на обжалване пред съда подлежи само забраната за провеждане на посоченото мероприятие. В този смисъл е и константната съдебна практика на Върховния административен съд. Освен това, към датата на подаване на жалбата митингът е проведен и не е налице правен интерес от оспорването. Въз основа на изложеното, обжалваното определение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила, поради което Върховният административен съд, състав на Трето отделение

Цитирани разпоредби

11

Ползваме необходими бисквитки за входа и чата. С ваше съгласие добавяме и бисквитки за статистика, за да виждаме кое помага. Без реклами. Повече ·