Определение № 5655 от 04.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3859/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. И. Ф. против решение рег. № 507 от 26.06.2025 г., постановено по въззивно гражданско дело № 852 по описа за 2025 г. на Бургаския окръжен съд, III въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение №768 от 7.4.2025 г. по гр. д. №7126 по описа за 2024 г. на Бургаския районен съд. С първоинстанционното решение е изменен режимът на лични отношения на бащата В. И. Ф. с детето Б. В. Ф., определен с решение №844 от 11.8.2022 г. на Бургаския окръжен съд по в. гр. д. №1023/2023 г.

Касаторът твърди, че решението на Бургаския окръжен съд е постановено при съществени процесуални нарушения и е необосновано – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи очевидна неправилност и противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси:

1. Относно задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно, както и да отговори на всички възражения и доводи на страните, свързани с твърденията им.

2. Относно задължението на въззивната инстанция да назначи, включително и служебно, психологична експертиза при наличие на данни по делото за родителско отчуждение.

3. Относно задължението на съда да определи режим на лични отношения така предписан и до такава степен подробен, предвид конкретните обстоятелства, че да се избягват по възможност всички предвидими конфликти при осъществяването му и по начин, който да предоставя оптимално възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права; да стимулира комуникацията между родителите, когато трябва да вземат общо решение за детето, включително да подпомагат взаимоотношенията на детето с другия родител и роднините на майката и бащата.

4. При извършваната от съда задължителна преценка на интересите на детето по критериите по чл.59, ал.4 от СК и по параграф 1, т.5 от ДР на Закона за закрила на детето трябва ли да се вземат предвид всички конкретни обстоятелства, установени по делото, имащи значение за тази преценка?

Ответникът по касационната жалба М. Т. Н. застъпва становището, че няма предпоставки за допускане на касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд, като оспорва касационната жалба и по същество.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховен касационен съд намира следното:

Производството по делото е образувано по искане на касатора да бъде разширен определеният режим на лични отношения с двете му деца Б. Ф. и С. Ф.. Първата посочена от него причина е, че от първоначалното определяне на режима са изминали над две години, през което време децата са пораснали, достигнали са следващото ниво в своето физическо и емоционално развитие, което налага по-голямото участие на бащата в тяхното възпитание. Втората причина е забелязаното от него обезпокоително поведение, заради което е провел консултация с психолог, пред който децата са разкрили силно обезпокоителна картина на провеждано от майката отчуждаване на децата от бащата. Като трета причина е изтъкнато обстоятелството, че децата нямат собствена отделна спалня. Към искането е приложено писмено становище на психолог, в което се сочи, че и при двете деца са затруднени процесите на триангулация-способност за функциониране във връзка, различна от диадата майка-дете. Запазването на тази тенденция на ограничено участие на бащата в живота на децата носи негативни емоционални и социални последици при формирането на личността и психичното функциониране на децата. За изясняване на въпроса дали има данни за родителско отчуждение при децата и какви са причините за това касаторът е поискал изслушване на съдебна психологична експертиза.

Първоинстанционният съд е отказал да допусне такава експертиза и е постановил решение, с което е разширил режима на лични отношения с децата.

Касаторът е останал недоволен от първоинстанционното решение, тъй като не е било удовлетворено неговото желание децата да са при него още един ден-четвъртък и да бъдат дадени указания как следва да се броят първата, съответно третата седмица от месеца, поради което е подал въззивна жалба. В тази жалба е посочил, че делото е останало неизяснено от фактическа страна и отново е поискал изслушване на психологична експертиза с поставените от него задачи. С определение рег. № 1400 от 28.05.2025 г. Бургаският окръжен съд е оставил без уважение доказателственото искане на касатора, мотивирайки се с това, че производството е за разширяване режима на лични отношения, а не за изменение на този режим и възраженията на майката са логични. Тези възражения са били, че няма данни по делото за отчуждение и че такава експертиза би травмирала децата. След това въззивният съд е потвърдил изцяло първоинстанционното решение. Касаторът твърди, че по този начин въззивният съд е разрешил втория въпрос в противоречие с решение № 149 от 29.06.2022 г. по гр. д. № 4393/2021 г. на IV ГО на ВКС. В това решение е прието, че и при разрешаване на спор относно изменение на режима за лични отношения между детето и родителя, комуто не е предоставено упражняването на родителските права, съдът е длъжен да назначи съдебно-психологическа експертиза при наличие на данни за синдром на родителско отчуждение у детето-за да бъде установено или отречено наличието му и съответно-да бъдат предложени мерки за преодоляването му, ако отчуждението е налице. В случая обаче такова противоречие не е налице. В писмено становище на психолога, на което се позовава касаторът, се съдържа предупреждението, че запазването на тенденцията на ограничено участие на бащата в живота на децата носи негативни емоционални и социални последици при формирането на личността и психичното функциониране на децата. Това становище всъщност не съдържа данни за настъпило отчуждение от бащата, а разширявайки режима на контакти с бащата съдилищата са предотвратили предполагаемата отрицателна тенденция. По делото няма никакви данни за отчуждение, които да налагат изслужване на съдебно-психологическа експертиза. Напротив-ниската възраст на децата, която би могла да доведе до травматични последици при обследването им от вещите лица и естеството на спора, който се е свел само до предоставяне на още един допълнителен ден за контакти с бащата, са достатъчни причини такава експертиза да не се допуска. Ето защо по този въпрос касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.

По същите съображения, тъй като становището на психолога не би променило крайния изход на спора, по втория въпрос касационно обжалване също не може да бъде допуснато.

Не са налице и другите сочени от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Въззивно решение не е очевидно неправилно, тъй като от съдържанието не се констатира прилагане на закона в неговия обратен, противоположен на вложения в него смисъл, прилагане на несъществуваща или отменена правна норма или груби нарушения на правилата на формалната логика. В решението ясно е посочено, че личните отношения с бащата започват от четвъртък от 18 часа и продължават до неделя в 18 часа и дали този времеви период е три дни, или две денонощия, както счита касаторът, не влияе върху точно определеното от съда време на контакт с бащата и не води до очевидна неправилност.

При разрешаване на третия въпрос на касатора съдът е цитирал и се е придържал към тълкуването, дадено в решение № 188 от 20.06.2013 г. по гр. д. № 25/2013 г. на III ГО на ВКС, според което при определен режим всяка първа и трета седмица от месеца - първата /съответно третата седмица/ се броят от първия /съответно третия/ понеделник на месеца и изтичат в първата /съответно третата/ неделя на месеца. При наличните по делото доказателства не се констатира противоречие с практиката на ВКС и по разрешението на четвъртия въпрос на касатора.

При този изход на спора касаторът дължи на М. Т. Н. 1000 лв. разходи за адвокатско възнаграждение за касационното производство.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение