Решение № 123 от 7.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2393/2013 г.

Решение № 123 от 7.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2393/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. К. К. срещу решение № 524 от 22.11.12 г. по в. гр. дело № 625/12 г. на Софийски окръжен съд. С него е отменено решение № 166 от 13.12.11 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 94 от 4.06.12 г. на РС [населено място], постановени по гр. дело № 440/09 г. и по иск на Й. В. К. е обявено за нищожно на основание чл. 42, б. "б" ЗН, поради неспазване на чл. 25, ал. 1 ЗН, саморъчно завещание от 9.04.08 г. от името на В. К. К. в полза на К. К. К., обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещание от 3.06.08 г., рег. № 5885 на нотариус Р. Г. с рег. № на НК, с район на действие РС-С.; както и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен констативен нот. акт № г. С определение № 166 от 19.06.13 г. състав на IV г. о. на ВКС е допуснал касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за доказателствената тежест при оспорване на автентичността на завещание, като разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС - решение № 60 от 23.04.13 г. по гр. дело № 693/12 г. на II г. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Според посочената задължителна практика при оспорване автентичността на саморъчното завещание с твърдения, че то не е написано и подписано от завещателя, страната, която се ползва от него следва да установи неговата истинност чрез пълно и пряко доказване. Оспорващият сравнителния материал, който е бил обект на изследване, следва да проведе насрещно доказване, като представи други доказателства, които да бъдат съобразени от вещото лице и от съда, за да разколебае изводите по този въпрос. С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че ищцата Й. К. е единствен наследник по закон като дъщеря на покойния си баща В. К. К., починал на 15.05.08 г. Ответницата К. К. е сестра на В. К., в чиято полза с универсално саморъчно завещание от 9.04.08 г., същият е завещал цялото си движимо и недвижимо имущество, което е притежавал към момента на смъртта си. Автентичността на цитираното завещание е била оспорена от ищцата по делото с твърдението, че не е било написано и подписано от К. и се иска обявяване на неговата нищожност. За да уважи предявеният иск с правно основание чл. 42 б. "б" ЗН въззивният съд е приел, че от назначените по делото графически експертизи не е доказано по категоричен начин, че завещателят е написал саморъчното завещание, а правилата на доказателствената тежест, която лежи върху ответницата, налагат извода, че след като не е доказано, не го е написал. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Изложени са съображения, че неправилно въззивният съд не е кредитирал заключенията на приетите единична и тройна графологични експертизи, които обосновават вероятността текстът на завещанието да е написан от завещателя В. К. с оскъдния сравнителен материал, въз основа на който са изготвени експертизите. При категоричността на експертите, че подписът в завещанието е на завещателя, съдът, в нарушение на процесуалните правила относно доказателствената тежест в процеса, е приел, че авторството на завещателното разпореждане не е установено пълно и главно. Ответницата по жалбата Й. К. счита, че е неоснователна и моли да бъде оставено в сила въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери правилността на обжалваното решение на основание чл. 291, ал. 2 ГПК, намира следното: Решението е неправилно. За да породи действие саморъчното завещание, то трябва да отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗН - да е изцяло написано ръкописно от завещателя, да съдържа означение на датата, когато е съставено и да е подписано от него, като подписът трябва да е поставен след завещателните разпореждания. Липсата на която и да е от горните предпоставки обосновава нищожността на завещанието съгласно чл. 42 б. "б"ЗН. С оглед отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, доказателствената тежест за наличието на горните предпоставки е на страната на ответницата К. К., която се ползва от оспореното от другата срана саморъчно завещание на В. К. от 4.09.2008 г. Спорът се свежда до това дали завещанието е написано от завещателя и дали е подписано от него. По втория въпрос приетото заключение на тройната съдебно - почеркова експертиза е отговорила утвърдително -завещанието е подписано от завещателя В. К. По първия въпрос при сравнителното изследване на ръкописния буквен и цифров текст в саморъчното завещание с образците от почерка на завещателя в пълномощно от 10.04.2008 г. са установени съвпадения в обработеността, формата, размера и разтегливостта, свързаността, както и в структурната сложност при изписване на букви и елементите в тях, които са устойчиви, но поради това, че сравнителния материал е само в един документ и без цифри, вещите лица дават заключение, че ръкописният текст в саморъчното завещание вероятно е написан от В. К. При тези данни настоящият състав счита, че вероятността саморъчното завещание да е написано от завещателя следва да се тълкува в полза на ответницата доколкото липсата на категоричност от вещите лица се дължи на факта, че сравнителният материал е малък по количество. Ищцата не е провела насрещно доказване, като представи доказателства, които да наложат други изводи. Не е оборена законовата презумпция на чл. 180 ГПК, според който доказателствената сила на частният документ, какъвто е и саморъчното завещание, лежи върху подписа. Въз основа на подписа съдът е длъжен да приеме, че текстът преди него представлява изявление на лицето, което се е подписало под текста. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че ответницата е доказала автентичността на оспореното саморъчно завещание, което е породило целените правни последици. По изложените съображения обжалваното решение следва да се отмени като постановено в нарушение на материалния закон и като необосновано. Искът по чл. 42 б. "б" ЗН е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. С оглед изхода на спора по главния иск въззивният съд не е разгледал евентуално предявения иск по чл. 30, ал. 1 ЗН за намаляване на завещателното разпореждане до размера на запазената част на ищцата, поради което делото следва да се върне на същия съд за произнасяне по него. Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, IV г. о.