Определение № 5570 от 02.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1021/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 178 от 16.01.2025 г., подадена от името на „КА – 7 Груп“ ООД чрез адв. Е. Д.-Р., срещу решение № 266 от 28.11.2024 г., постановено по в. гр. д. № 202/2024 г. по описа на ОС - Смолян, с което е потвърдено решение № 7 от 19.02.2024 г. по гр.д. № 204/2022 г. по описа на РС – Чепеларе за признаване за установено по отношение на „КА – 7 Груп“ ООД, „Пампорово холидей“ ООД и М. О. М., че П. Т. М. и Д. М. са собственици на основание осъществено давностно владение по чл. 79 ал. 1 от ЗС на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на [населено място]. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради противоречието му с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че решаващият съд не е съобразил в пълнота всички доказателства по делото относно владението на процесния имот; придобиването правото на собственост върху имота от касатора; неправилно е анализирал свидетелските показания и неправилно е приложил материалния закон. Моли се за отмяна на решението и отхвърляне на установителния иск. Претендират се разноски. В изложението към касационната жалба се поддържа наличие на специалните предпоставки за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК. Формулирани са следните правни въпроси: 1/ При какви условия се прекъсва владението и какви са правните последици на прекъсването му? Въпросът е поставен във връзка с приетото от въззивния съд, че касаторът не е установил владение върху процесния имот. Твърди се противоречие по този въпрос с цитирани решения на ВКС относно поставяне началото на владението и неговото упражняване. 2/ Възможно ли е да се предаде владение върху недвижим имот при положение, че същото вече е било предадено на друго лице въз основа на изрична писмена уговорка със същия праводател? 3/ Какви са способите за установяване на владение върху недвижим имот по смисъла на чл. 68 от Закона за собствеността? 4/ На какви изисквания следва да отговаря владението с оглед придобиването на собствеността върху недвижим имот по давност по смисъла на чл. 79 от Закона за собствеността? Поставени са и следните процесуално- правни въпроси: 5/ За задължението на съда да обсъди всички относими към спора доказателства, доводи и възражения на страните и да изложи мотиви по тях съгласно изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК. 6/ Оспорването на достоверността на датата на частен документ по смисъла на чл. 181 ГПК, равнозначно ли е на оспорване на неговата истинност по смисъла на чл. 193 ГПК? Проверката на достоверността на датата на частен документ, който се противопоставя като доказателство за придобиване на спорното право, следва ли да отговаря на изискванията на чл. 193 и чл. 194 ГПК? Какво следва да бъде дължимото процесуално поведение на съда в случай, че страна оспори достоверността на датата на частен документ по смисъла на чл. 181 ГПК, който й се противопоставя като доказателство за придобиване от насрещната страна на спорното материално право? Нарушава ли се разпоредбата на чл.236, ал.2 ГПК, когато е направено оспорване на датата на частен документ по смисъла на чл. 181 ГПК, при произнасянето по което съдът не е изследвал надлежно всички относими възражения, доказателства и доводи? Надлежното прилагане на чл. 236, ал. 2 ГПК изисква ли съвкупен анализ на всички относими доказателства и обсъждане на въведените от страните съответни доводи и възражения, за да се установят по несъмнен начин обстоятелствата, които доказват достоверността на датата на частен документ, който съдът приема като доказателство за придобиване на спорното право? 7/ При провеждането на главно доказване на факт, за който се представя пряко писмено доказателствено средство, и при липса на насрещно доказване за този факт, в какъв обем следва да са извършените от въззивната инстанция процесуални действия, когато постановява непризнаване на този факт, с оглед удовлетворено изискването на чл. 12 ГПК, чл. 236, ал. 2 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК? Може ли да се приеме за недоказан факт, за който се представя пряко писмено доказателствено средство, само въз основа на косвени доказателства, които се отнасят до обстоятелства, свързани с главното доказване на насрещната страна? Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства? 8/ Допустимо ли е да се приемат като доказателствено средство обясненията на страна, съдържащи изявление за изгодни за нея факти? Допустимо ли е да се приема за установен правнорелевантен факт, който е изгоден за доказващата го страна, въз основа на нейни обяснения, които го потвърждават? В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касация П. Т. М. и Д. М. чрез пълномощника адв. С. изразяват позиция за неоснователност на жалбата и липса на предпоставки за допускане на касационен контрол. Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение приема, че касационната жалба е подадена в срок, от лице, имащо правен интерес от обжалване и е процесуално допустима. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните: Предмет на делото са пасивно съединени установителни и ревандикационен искове за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на основание осъществено давностно владение по чл. 79 ал. 1 ЗС на самостоятелен обект в сграда сидентификатор *** по КККР на [населено място] и за осъждане на ответника М. М. да предаде на ищците владението върху имота. В исковата си молба ищците се позовали на изтекла в тяхна полза придобивна давност вследствие упражнявано спокойно и непрекъснато владение в периода 2008 г. - 2019 г. Ответниците са твърдяли, че „Ка – 7 груп“ ООД е владяло имота от 30.05.2007 г. след подписването на анекс към предварителен договор от 01.09.2005 г., сключен с „Пампорово холидей“ ООД. За да потвърди решението на районния съд, с което исковете са уважени, въззивният съд приел, че ищците са собственици на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на [населено място], представляващ апартамент в почивен комплекс „Пампорово палас“. Споделени са изводите на районния съд, че доказателствата установяват давностно владение на имота от ищците в предвидения от закона 10 –годишен срок. Изложени са мотиви по възраженията на ответниците като е посочено, че ищците не основават правото си на собственост на предварителния договор от 07.09.2006 г., по силата на който „Пампорово холидей“ ООД се задължило да им продаде апартамент № 24 в предвидения за изграждане комплекс, а този договор, обсъден в съвкупност с доказателствата за извършено плащане по него, както и сключването на договор за поддръжка от 04.01.2008 г. и извършени плащания по него, както и със свидетелските показания, установяват по несъмнен начин придобиването на имота от ищците по давност. Изложени са съображения по оспорването на достоверна дата на предварителния договор от страна на „Ка – 7 груп“ ООД. Взето е предвид обстоятелството, че ищците не живеят постоянно в България, както и че имотът се намира в почивен комплекс, в който поддръжката и стопанисването на отделните обекти се осигурявала от „Пампорово холидей“ ООД съгласно сключен договор. Посочено е, че упражняването на фактическата власт от ищците се установява както от престоя на ищците в имота през 2008 г., 2010 г. и 2012 г., така и от сключването на договор за поддръжка и управление от 04.01.2008 г.; от вписването на ищците като собственици на процесния апартамент в Книгата на собствениците на База за отдих „Пампорово палас“ от юни 2011 г.; от банкови документи за плащане на цената по предварителния договор и за преводи на годишна такса за поддръжка; от показанията на свидетелите Е. Р. и Р. Л.; от заключението на съдебно-техническата компютърна експертиза. Съдът посочил, че няма доказателства за владение от страна на ответника „Ка – 7 груп“ ООД през периода 2007-2019 г. като е обсъдил поотделно ангажираните от ответника доказателства за упражнявана фактическа власт и своене на имота. При тези правни изводи на въззивната инстанция не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Въпросите относно владението, установяването и прекъсването му не са разрешени от въззивния съд в отклонение на практиката на ВКС по тях. В съответствие с тази практика е разрешението, че след като „Пампорово холидей“ ООД е предало на ищците владението на процесния апартамент през 2008 г със сключването на договор за поддръжка, същото дружество вече е държател и не може да предаде владението на „Ка – 7 груп“ ООД, ако не е преобърнало държането във владение чрез афиширане на това си намерение на владелците-ищци. Този извод е в съответствие с изискването за явност на владението. В тази връзка становището на касационната инстанция е, че въпросите относно доказването чрез косвени доказателства не са обуславящи въззивното решение, тъй като касаят твърдяното от касатора предаване на владението върху имота. Процесуалните въпроси за задълженията на въззивната инстанция са разрешени в съответствие, а не в противоречие с практиката на ВКС като въззивният съд е изложил доводи по всяко отделно оплакване във въззивните жалби, както и по доводите на страните, направени в хода на производството. Въпросите относно достоверността на предварителния договор не са обуславящи изводите на въззивния съд, който е посочил, че ищците не основават правата си на този договор. Също така не са обуславящи и въпросите относно обясненията на страната за изгодни за нея факти, тъй като обясненията на ищцата не са залегнали в основата на решаващите изводи на въззивния съд. По изложените съображения касационното обжалване не следва да се допуска. При този изход касаторите дължат на ответниците направените разноски за касационното производство в размер на 1950 лева. По изложените съображения съдът