Определение № 3341 от 02.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4673/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. В. против определение №525 от 28.09.2023 г., постановено по в.ч. гр. д. № 333 по описа за 2023 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за предоставяне на правна помощ по делото. Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно, поради което моли да бъде отменено и да му бъде предоставена поисканата правна помощ. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становището на частния жалбоподател и данните по делото приема следното: Частната жалба е подадена в срок срещу определение, което подлежи на обжалване съгласно чл.95, ал.5 от ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С решение № 264 от 2.6.2023 г. по възз. гр. д. № 129 по описа за 2023 г. на Великотърновския окръжен съд е оставена без уважение жалбата на Г. В., длъжник по изпълнително дело № 462 по описа за 2022 г. на ДСИ при Великотърновския районен съд, против наложения със запорно съобщение от 14.12.2022 г. запор върху средства от личната партида на Г. В.. Жалбата срещу решението на Великотърновския окръжен съд е оставена без разглеждане с определение № 403 от 26.07.2023 г. по възз. ч. гр. д. № 333 по описа за 2023 г. на Великотърновския апелативен съд, тъй като това решение е окончателно и не подлежи на обжалване. Г. В. е поискал правна помощ за обжалване на определението, която е била отказана с обжалвания пред настоящата инстанция съдебен акт. Мотивите за отказа са, че съгласно изричната разпоредба на чл.437, ал.4 от ГПК решението на окръжния съд, постановено по жалба срещу действията на съдебния изпълнител, не подлежи на обжалване. Следователно са налице предпоставките на чл.24, т.1 и т.2 от Закона за правната помощ за отказ от предоставяне на правна помощ. Така мотивираният отказ от предоставяне на правна помощ е законосъобразен. Решението на окръжния съд, постановено в производство по обжалване действията на съдебния изпълнител е окончателно, частната жалба срещу това решение е недопустима и съответно частната жалба срещу определението, с което частната жалба се оставя без разглеждане е очевидно неоснователна. Ето защо е налице предвиденото в чл.24, т.2, първи фактически състав на ЗПП основание за отказ от правна помощ за изготвяне на такава жалба. В този смисъл е трайната практика на ВКС, съдържаща се в определения №544 от 28.3.2023 г. по к. ч. гр. д. № 1160/2023 г. на III ГО, №44 от 24.1.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 201/2018 г. на IV ГО, № 356 от 12.07.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2769/2017 г. на IV ГО и много други. Изложените в частната жалба пред настоящата инстанция доводи касаят незаконосъобразността на запора и съответно на решението, с което е оставена без уважение жалбата срещу този запор. Тези доводи са без значение за отказа от предоставяне на правна помощ, поради което не следва да бъдат обсъждани. Освен процедурата по жалба срещу действията на частния изпълнител, която вече е изчерпана, частният жалбоподател има и други средства за защита. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение