Определение № 1180 от 11.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 268/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Б. К. И., чрез адв. Ж. Бояджиев като процесуален представител, против определение № 22860/08.11.2024 г., постановено по административно дело № 11556/2023 г. по описа на Административен съд – София град. Изложени са доводи за неправилност на съдебния акт, поради което се иска неговата отмяна и връщане на делото на административния съд за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на предявената жалба. В срока по чл. 232 АПК са постъпили отговори от главния архитект на Район „Овча купел“ – СО, чрез пълномощника му гл. юрк. В. Петков и от ЕТ „СИМ-С. М.“ чрез пълномощника му адв. Е. Борисов, със становища за неоснователност на частната жалба и искания за оставяне в сила на обжалваното определение. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение от главния архитект на Район „Овча купел“ – СО. Върховният административен съд, второ отделение, след извършена проверка на доводите и възраженията на страните, както и на доказателствата по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Административният съд е съединил за общо разглеждане и решаване в производството по адм. дело № 11556/2023 г., жалбите на Б. К. И. и С. К. И., двамата собственици на УПИ VІІ-154, срещу заповед № РОК23-РА50-90/30.08.2023 г. на главния архитект на Район „Овча купел“-СО, с която на осн. чл.129, ал.2 вр. с чл.136, ал.1 и 2 вр. с чл.134, ал.2, т.2 ЗУТ е одобрено изменение на план за регулация (ИПР) за УПИ ХV-2096,9426,оо (ПИ 68134.4335.9523 по КККР), към който се приобщават ПИ 68134.4335.9577 и части от съседните алеи в съответствие с графичната част към удостоверение № 25-93052/30.03.2022 г. за приемане на проект за изменение на КККР за ПИ 68134.4335.2016 и 68134.4335.9427 с образуване на нов УПИ ХV-9523,9577,2016,9427 – за оо в кв. 209 по плана на м. Овча купел-стари кв.12а и част от кв.23. Видно е, че оспорващите обосновават правния си интерес от обжалване на заповедта, с предвижданията на одобрения ПУП-ИПР, според които към новообразувания УПИ се придава част от ПИ 68134.4335.9577, който е съседен на собствения им имот, като по този начин последният се лишава от достъп до [улица]. В хода на съдебното производство по оспорване на заповедта е събрана административната преписка и е изслушано заключение по съдебно-техническа експертиза. При горните доказателства е постановено оспореното определение, с което съдът е оставил без разглеждане предявените жалби и е прекратил производството по делото, като е осъдил жалбоподателите да заплатят разноски в полза на район „Овча купел“ и на заинтересованото лице ЕТ „СИМ-С. М.“, по чието заявление е издадена обжалваната заповед. За да постанови горния резултат съдът е приел, че жалбите са процесуално недопустими поради липса на правен интерес за оспорващите по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1-5 ЗУТ. Според формираните мотиви, имотът, по отношение на който жалбоподателите се легитимират като собственици, не е предмет на одобрения ПУП-ИПР, а е съседен и има обща граница с ПИ 68134.4335.9577, част от който с площ от 20 кв.м. се придава към новообразувания УПИ ХV, но планът не предвижда свързано застрояване, намалени разстояния, промяна на предназначението на имотите, които не попадат в защитена зона и за тях не се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване, поради което не са налице хипотезите на чл. 131, ал. 2, т. 2, 3, 4 и 5 ЗУТ. Настоящият състав на касационната инстанция приема частната жалба за допустима в частта, с която се оспорва определение № 22860/08.11.2024 г. по адм. дело № 11556/2023 г. по описа на Административен съд – София град в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на Б. К. И. против заповед № РОК23-РА50-90/30.08.2023 г. на главния архитект на Район „Овча купел“-СО и е прекратено производството по делото в тази част, както и в частта, с която Б. К. И. е осъден да заплати на Столична община и на ЕТ „СИМ-С. М.“ разноски. В посочената част, съдебният акт е неблагоприятен за частния жалбоподател, а в останалата част, определението на административния съд, макар и представляващо акт, подлежащ на инстанционен съдебен контрол, не засяга правата на частния жалбоподател, поради което предявената жалба в тази част е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Разгледана по същество, частната жалба в допустимата й част е неоснователна. Определението е правилно. Съдът е извършил преценка на основанията по чл.131, ал.2 вр. с ал.1 ЗУТ въз основа на събраните по делото доказателства, с оглед на което формираните правни изводи за недопустимост на оспорването на процесната заповед са обосновани и законосъобразни. С оглед безспорния факт, че жалбоподателят е собственик на УПИ VІІ-154, който е съседен на новообразувания УПИ ХV, както и че с оспорения ПУП не се предвижда застрояване, правилно са отречени хипотезите на чл.131, ал.2, т. 1, 2 и 3 ЗУТ. Аргументирано е и заключението, че условията на чл. 131, ал. 2, т. 4 и т. 5 ЗУТ, обосноваващи непосредствено засягане на интересите на оспорващия, също не са изпълнени. Видно е, че предмет на процесната заповед, респ. на одобреното с нея изменение на плана за регулация е УПИ ХV-2096,9426,оо, към кой се приобщават ПИ 68134.4335.9577 и части от съседните алеи, като се образува нов УПИ ХV-9523,9577,2016,9427 – за оо в кв. 209 по плана на м. Овча купел. От горното следва, че няма промяна на предназначението на имота – предмет на плана, който е предвиден за обществено обслужване, т.е. не е налице хипотезата на чл.131, ал.2, т.4 ЗУТ. Правилни са и съображенията на първостепенния съд, обосноваващи липса на предпоставките по чл. 131, ал. 2, т. 5 ЗУТ, доколкото с плана не се предвиждат ограничения в режима на застрояване и ползване на имота на жалбоподателя. Не се споделят доводите на последния, че е лишен от достъп до път. По делото не е установено, с предвижданията на плана, да се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване на имота на оспорващия. Доказателствата, че пешеходният достъп до [улица]е бил възможен през площите от ПИ 68134.4335.9577 и от ПИ 68134.4335.2016, които се придават към новообразувания УПИ ХV, не установяват ограничения в режима на ползване по смисъла на чл.131, ал.2, т.5 ЗУТ. Пряко отношение към режима на ползване на имотите има всяка промяна в отреденото им с ПУП предназначение, респ. установяването на сервитутни зони. В случая за имота на жалбоподателя с проекта за изменение на ПУП не е установена нито промяна в устройствените показатели, нито промяна в предназначението, нито е предвидена сервитутна зона или друго ограничение върху ползването му. От друга страна, от заключението на вещото лице по делото се установява, че имотът на Б. И. има лице към [улица], с което му е осигурен транспортен и пешеходен достъп. Предвид изложените мотиви, оспорващият не попада в категорията на засегнатите от предвижданията на плана – чл. 131, ал. 2 вр. ал. 1 ЗУТ, одобрен с атакуваната заповед, поради което обжалваното определение следва да бъде оставено в сила, вкл. в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати разноски на ответника и заинтересованото лице в първоинстанционното производство. Последните са дължими на основание чл.143, ал. 3 и ал.4 АПК. При този изход на спора, в полза на Столична община ще се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 100 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение