Определение № 2690 от 30.09.2026 г. на ВКС по т. д. № 1970/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от М. Шифрин чрез процесуалния му представител – адв. М. Б., срещу протоколно определение от 24.06.2026г. по в.т.д. № 250/2026г. на Апелативен съд – Пловдив, с което на основание на основание чл. 229, ал.1, т.3 ГПК производството по делото е спряно. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно и необосновано. Сочи, че разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 3 ГПК, която предвижда, че съдът спира производството при необходимост да се учреди настойничество или попечителство на някоя от страните, е императивна и не подлежи на разширително тълкуване. Според жалбоподателя същата се отнася само до физическите лица, тъй като само спрямо тях е възможно учредяване на настойничество или попечителство и прилагането й по аналогия с оглед правния субект по спора е недопустимо. Поддържа, че търговското дружество, независимо от заличаването на управителя му, има волеобразуващ орган, а именно общото събрание на съдружниците. Наред с горното изтъква, че не са налице предпоставките на чл. 41, ал. 1 ЗЗД относно прекратяване на пълномощията на процесуалния представител на търговското дружество. Предвид гореизложените съображения претендира отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на процесуалните действия. Ответникът по частната жалба – „ЕК ИСТЕЙТ“ ООД оспорва същата по съображения, изложени в отговор от 26.08.2026г., подаден чрез адв. Д. Д.. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо търговско отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от активно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е констатирал въз основа на справка по Търговския регистър, че на 23.04.2026г. управителят на ответното търговско дружество – В. Е. е заличен по негово искане. Счел е, че независимо от това, че към момента на подаване на въззивната жалба от 27.03.2026г. дружеството е било надлежно представлявано от упълномощен от действащия тогава управител процесуален представител - адв. Д., към датата на съдебното заседание търговецът е субект на правото, който нямал лице, което да волеобразува и надлежно да го представлява пред трети лица. Пловдивският апелативен съд е изложил, че не е налице хипотезата на чл. 29, ал. 2 ГПК, тъй като не се касае за необходимост от извършване на нетърпящи отлагане процесуални действия. Въззивният съд е приел, че следва да спре производството по делото на основание чл. 229, ал.1, т. 3 ГПК поради възникналата необходимост на участник в делото да бъде назначено лице, което да го представлява пред съда. С тези мотиви АС - Пловдив е спрял производството по делото. Настоящият състав на ВКС като обсъди доводите на страните и данните по делото, намира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 3 ГПК съдът постановява спиране на делото, когато е необходимо да се учреди настойничество или попечителство на някоя от страните. В актуалната практика на ВКС, обективирана в определение № 53/07.03.2019 г. по ч. гр. д. № 303/2019 г. на ІІ г. о., определение № 326/03.08.2020 г. по ч. гр. д. № 1453/2020 г. на ІІІ г. о., определение № 4228/15.11.2022 г. по ч. гр. д. № 3672/2022 г. на ІІ г. о. и др., е възприето разрешението, че с оглед значението на процесуалната дееспособност на абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на исковото производство съдът следва да спре делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 3 ГПК, когато някоя от страните е станала недееспособна. Търговските дружества са специфична категория субекти на правото, юридически лица, които придобиват правосубектност и дееспособност от момента на вписването им в търговския регистър и същата е налице до момента на заличаването им от него. Спрямо тях учредяване на настойничество и попечителство не се прилага, поради което дори и когато е налице липса на вписан управител, разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 3 ГПК е неприложима. Както изрично се посочва в определение № 58/21.01.2019 г. по ч.т.д. № 2481/2018 г., Т. К., ІІ т.о. на ВКС, основанията за спиране на производството по чл. 229, ал. 1 ГПК са уредени в императивна правна норма, която не подлежи на разширително тълкуване. Неприложимостта по аналогия на разпоредбата н чл. 229, ал. 1, т. 3 ГПК следва и от факта, че търговското дружество, ако е без вписан управител, който да учреди надлежна представителна власт на процесуален представител би могло редовно да се представлява от назначен от съда особен представител, по аналогия на чл. 29, ал. 2 ГПК /в този смисъл определение № 735/16.11.2016 г. по т.д. № 50401/16 г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., определение № 265 /22.06.2018г. по ч.гр.д. № 1624/2018 г., Г. К., ІІІ г.о. на ВКС, решение № 73 /17.10.2017г. по т.д. № 1465/2015 г., Т. К., ІІ т.о. на ВКС и мн. др./. Предвид гореизложените съображения, като е постановил спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал.1, т.3 ГПК поради заличаването на вписания управител на ответното търговско дружество, апелативният съд е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на същия съд за последващи процесуални действия. Воден от горните съображения, ВКС, състав на Първо търговско отделение,