Определение № 50441 от 31.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 1881/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Х. Т. Х., В. А. Г. и Т. Б. Т. срещу определение № 238 от 03.06.2022 г. по ч.т.д. № 896/2022 г. на Върховен касационен съд, II т.о.. Ответната страна – “Веди Интернешънъл” ООД, [населено място], депозира отговор, с който оспорва основателността на жалбата. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С определението, предмет на обжалване, състав на ВКС е оставил без разглеждане частната касационна жалба на настоящите жалбоподатели срещу определение № 2533 от 01.10.2021г. по в.ч.гр.д. № 2816/ 2021г. на Апелативен съд София. Съставът е констатирал, че обжалваното определение е въззивно и с него допуснатото от първоинстанционния съд обезпечение на предявените искове, при гаранция, чрез налагане запор върху посочените сметки на ответниците, е изменено в частта за гаранцията чрез намаляването й. Приел е, че в случая не са налице предпоставките на нормата на чл.396, ал.2 ГПК, съгласно която определението на въззивния съд по обезпечение на иска подлежи на обжалване пред ВКС, когато отказано от първоинстанционния съд обезпечение бъде допуснато от въззивния съд, поради което е оставил жалбата без разглеждане. Частната жалба е депозирана в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от легитимирана да обжалва страна. По същество същата е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 396, ал. 2 изр. 3 ГПК, в случай че въззивният съд допусне обезпечението, определението му подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС, ако са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 и ал. 2 ГПК. Създадената правна уредба урежда двуинстанционно произнасяне, като обезпечава възможност всяка от страните да обжалва определение по чл. 389, респективно чл. 390 ГПК, обективиращо неблагоприятен за нея правен резултат, в рамките на едноинстанционен съдебен контрол. В настоящия случай, въззивният съд единствено е изменил условията на вече допуснатото от първоинстанционния съд обезпечение. На касационно обжалване би подлежало определението на въззивния съд само в хипотеза на допуснато за първи път от него обезпечение на исковете. Аналогично, ако обезпечението бе допуснато от първоинстанционния съд без определяне на парична гаранция в тежест на дружеството – ищец, но такава бъде определена от въззивния съд, по частната жалба на ответниците, определението му отново не би подлежало на касационно обжалване от ищеца. Всяка от страните следва да се съобрази с условията, при които е допуснато обезпечението, макар променени на въззивна инстанция, след като самото допускане е постановено от първоинстанционния съд и същото не е било обжалвано от заинтересованата страна в частта, в която има интерес да обжалва – в случая налагането на обезпечение от физическите лица. В посочения смисъл е и трайната практика на ВКС, споделяна от настоящия състав / определение № 60238/11.06.2021 г. по ч.т.д. № 950/2021 г. на ВКС, I т.о., определение № 299 от 3.11.2015 г. на ВКС по ч. гр. дело № 5239/2015 г., II г. о., определение № 100 от 24.02.2017 г. на ВКС по ч. т. дело № 20/2017 г., II т. о., ТК, определение № 32 от 3.01.2013 г. на ВКС по ч. т. дело № 785/2012 г., I т. о., определение № 723 от 14.11.2014 г. на ВКС по ч. т. дело № 3282/2014 г., II т. о., определение № 85 от 17.02.2020 г. по ч. гр. д. № 4872/2019 г., ІІІ г. о., определение № 650 по ч.т.д.№ 2616/2017 г. на ІІ т.о., определение № 173 по ч.гр.д.№ 1583/2021г. на І. г.о., определение № 60332 по ч.гр.д.№ 3646/2021 г. на ІІІ г.о. на ВКС и др./. С оглед изложеното не е налице процесуален ред за касационно обжалване на определението на Софийски апелативен съд, както правилно е приел предходният тричленен състав. Оплакванията на жалбоподателите, че са лишени от средства за защита, са неоснователни. Нормата на чл. 396, ал. 1, предл. 2 ГПК ясно регламентира процесуалния ред на обжалване на допусната обезпечителна мярка. Определението на първоинстанционния Софийски градски съд е подлежало на обжалване с частна жалба от Х. Т. Х., В. А. Г. и Т. Б. Т. пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от деня, в който им е връчено съобщение за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител. По ч.т.д. № 896/2022 г. на Върховен касационен съд са представени доказателства за осъществяване на тази процедура – съобщения за налагане на обезпечителни мерки въз основа на обезпечителна заповед от 06.01.2022 г. на СГС по т.д. № 1415/2020 г., адресирани от ЧСИ М. Б. до всеки от жалбоподателите, както и известия за доставяне. В рамките на едноседмичния срок жалбоподателите са имали възможност на самостоятелно основание да обжалват пред въззивната инстанция определението на СГС, с което първоначално е наложено обезпечението, който пропуск не може да се санира по пътя на частното касационно обжалване. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение