Определение № 12556 от 08.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11430/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на Б. К. П., срещу Определение № 33639 от 15.10.2025 г., постановено по адм. дело № 10319/2025 г. по описа на Административен съд –София-град /АССГ/, с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу Експертно решение /ЕР/ № 92538 от заседание № 148/09.09.2025 г. на Национална експертна лекарска комисия /НЕЛК/ и производството по делото е прекратено. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд –София-град Ответникът - НЕЛК изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, състав на Шесто отделение, след като извърши служебно проверка на обжалваното определение и съобрази наведените в частната жалба доводи, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 230 от АПК, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е ЕР на НЕЛК, Специализиран състав по Вътрешни, белодробни и ССЗ № 92583/09.09.2025 г., с което е отменено ЕР на Трудово-експертна лекарска комисия /ТЕЛК/ № 91005/02.04.2025 г. и преписката е върната за ново произнасяне. Административен съд –София-град е приел, че жалбата е процесуално недопустима, на основание чл. 159, т. 1 от АПК, поради липсата на годен за оспорване индивидуален административен акт. Определението е правилно. Съгласно чл. 145, ал. 2, т. 2 от АПК, на оспорване пред съда по отношение на тяхната законосъобразност подлежат решенията на по- горестоящия административен орган, с които е изменен актът или е отменен и въпросът е решен по същество. Видно от оспореното ЕР на НЕЛК, в случая произнасяне по същество не е налице, тъй като с него е отменено ЕР на ТЕЛК, а преписката е върната за ново произнасяне, съобразно дадените указания. От правилото на чл. 145 ал. 2 т. 2 от АПК следва, че решенията на по-горестоящия административен орган, с които оспореният акт е изцяло отменен и преписката е върната на компетентния орган с дадени указания за издаване на нов административен акт, не подлежат на съдебен контрол. При липсата на произнасяне по същество и с оглед правомощието на НЕЛК да извършва служебен контрол на актовете на ТЕЛК, за адресата на издадения акт не е налице правен интерес от оспорването му. Не подлежат на самостоятелно оспорване и мотивите в ЕР на НЕЛК, с което първоначалният акт е отменен. За адресата на акта не е налице правен интерес от оспорването на обжалваното от него ЕР на НЕЛК, с което първоначалният акт е отменен, независимо от мотивите за отмяната, защото те не подлежат на самостоятелно оспорване. В случая едва след издаване на новото експертно решение на ТЕЛК, при неблагоприятен за освидетелстваното лице резултат, последното би могло да бъде обжалвано пред НЕЛК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 1 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на Шесто отделение,