Определение № 101 от 24.09.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1530/2020 г.

Постъпила е молба от касатора К. Е. К. чрез процесуалния му представител адв.Б. Б. от САК /вх.№6831/09.09.2020г./, с искане производството по настоящето дело да бъде спряно до приключването на образувано по негова молба с вх.№27396/02.09.2020г. административно дело пред Административен съд – София град за прогласяване нищожността на решение №57-32/15.01.2009г. на ОСЗГ-гр.К., с което решение част от неговия имот е възстановен като свободна за възстановяване площ на праводателите на ответника „Серена“ ЕООД, както и молба-напомнителна с вх.№6917/14.09.2020г. със същото искане. Поддържа, че образуваното пред Административен съд – София град дело се явява преюдициално за изясняване на настоящия правен спор и за изясняването на обективната истина. За да се произнесе по искането, настоящият състав взе предвид следното: По настоящето дело е допуснато до касационно обжалване въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд, постановено на 21.11.2019г. по в.гр.д.№244/2019г., като при евентуално своевременно внасяне от страна на касатора К. Е. К. на дължимата държавна такса, делото ще бъде насрочено в открито съдебно заседание за разглеждане по реда на чл.290 - 293 ГПК. В това производство обаче ВКС не може да постанови спиране на производството по чл.229, ал.1, т.4 ГПК /в този смисъл т.8 на ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС/. ВКС може да спре производството по делото по реда на чл.229, ал.1, т.4 ГПК само след като е дал ход на разглеждане на делото по същество по реда на чл.295 ГПК /в този смисъл т.9 на ТР №2 от 2.07.2004 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. гр. д. № 2/2004 г./, каквато хипотеза обаче в настоящия случай не е налице. Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение