Определение № 4 от 03.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 92/2023 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба вх. № 13 971/12.08.2024 г., от адв. П. К. - процесуален представител на ищците, касатори в производството - Н. И. и Ш. и И. Й. Ш., с която се претендира изменение на постановеното по делото решение № 103/11.07.2024 г., в частта му по възмездени в полза на ответника Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи„ / НББАЗ / разноски, в общ размер от 8 209 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. Същото се сочи за прекомерно, с оглед фактическата и правна сложност на спора, като съдът не е съобразил задължителните за него постановки на Решение на СЕС по дело С - 438/22. Навежда се довод за накърнени, с така възмездимите на ответника разноски от платено адвокатско възнаграждение, финансови интереси на ищците, както и за явно толериране на ответника, доколкото за процесуалния представител на ищците – адв. П. К. е присъдено възнаграждение от само 662,40 лева. Претендира се и изменение на присъденото за първоинстанционното производство възнаграждение за процесуалния представител – адв. К., тъй като следвало да се приложи редакцията на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, след изменението й, обн. в ДВ бр. 88/04.11.2022 г., предвиждаща завишени, спрямо предходната редакция, минимални стойности. Цитира се формирана практика на касационна инстанция, за определяне възнаграждението на процесуалния представител по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., спрямо редакцията на Наредбата към датата на устните състезания по делото. Претендира се възнаграждение от 1 668 лева с вкл. ДДС за представителството на И. Ш. и 960 лева с вкл. ДДС за представителството на Н. Ш. или общо 2 628 лева. Оспорва се извършеното от съда намаление на възнаграждението на процесуалния представител адв. П. К., въпреки липсата на възражение за прекомерност от НББАЗ, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Излагат се доводи, че решението на СЕС по дело С–438/22 г. е неприложимо към възнаграждението на процесуалния представител, осъществяващ защита по реда на чл. 38 ЗАдв.. Ответната страна - НББАЗ – оспорва основателността на искането. Намира, че присъдимото за предходните инстанции адвокатско възнаграждение за представителството на страната, не подлежи на изменение поради прекомерност в настоящото касационно производство, а е следвало да се предяви по реда на чл. 248 ГПК, пред всяка от съответните предходни инстанции. Досежно присъденото за касационното производство възнаграждение от 1738 лева с вкл. ДДС, вкл. и съобразно изхода на спора, страната не намира основание за ревизията му, като прекомерно. Намира останалите доводи на ищците за неотносими. Становището й се подкрепя и от ЗАД „Армеец„ – трето лице - помагач на страната на НББАЗ. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и следователно е процесуално допустима. За да се произнесе по същата, настоящият състав съобрази следното: С решението по делото е частично уважена касационната жалба на ищците И. Ш. и Н. Ш., по предявените срещу Сдружение „НББАЗ„ техни искове, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, като са присъдени по - високи от присъдените от предходната инстанция обезщетения за неимуществени вреди, при потвърдено въззивно решение относно приетото съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия Ш., на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Съобразно изхода на спора са съответно пропорционално намалени присъдените в предходните инстанции, в полза на ответника НББАЗ, разноски, като са потвърдени за възмездяване сумите от 3 178 лева с ДДС / разноски за първоинстанционното производство от заплатено адвокатско възнаграждение /, 3 293 лева с ДДС / разноски за въззивното производство от същия вид / и са възмездени 1 738 лева с ДДС – разноски за касационна инстанция, от изплатено адвокатско възнаграждение. Общата сума възлиза на 8 209 лева, която молбата по чл. 248 ГПК визира като прекомерна и подлежаща на намаляване. Аналогично – с оглед правния резултат в касационна инстанция и на база вече определените в предходните инстанции размери на дължимо адвокатско възнаграждение, са коригирани и присъдимите на процесуалния представител на ищците - адв. П. К. – възнаграждения за първа и въззивна инстанции, както следва: 2 570 лева / с допълнително присъдени 1 246 лева / за защита в първоинстанционното производство, 662,40 лева с вкл. ДДС, за защита във въззивна инстанция и са присъдени 662,40 лева с вкл. ДДС за процесуално представителство в касационна инстанция. Молбата следва да се остави без уважение: Както изрично е посочил в мотивите на съдебното решение, настоящият състав е коригирал присъдените в предходните инстанции разноски, за всяка от страните, изхождайки от вече определените в тези инстанции размери и пропорционално на променения с касационното решение правен резултат, като няма правомощието тепърва да коригира, поради прекомерност, определените в предходните инстанции размери на полагащо се адвокатско възнаграждение, тъй като не е била подадена частна касационна жалба срещу определението на въззивния съд, по определяне разноските в първа и въззивна инстанции. Впрочем, спрямо тук претендираното, като справедливо, възнаграждение от 2 628 лева за адв. К. за първонистанционното производство, окончателно присъденото от 2 570 лева не формира значима разлика / само 58 лева /. При определяне на справедливо и обосновано по размер възнаграждение за процесуалния представител на ответника НББАЗ в касационна инстанция, съдът е отчел ,че Върховен касационен съд не е съд по фактите и защитата е осъществена, освен с отговора на касационната жалба, в едно открито съдебно заседание и сведена до обмен на правни доводи, при обжалваем интерес от 58 000 лева. Приел е, че уговореното с договора за правна помощ възнаграждение за процесуалния представител на ответника възлиза на повече от ј от материалния интерес и не кореспондира с действителната правна сложност на спора, като спрямо същата и действителното съдържание и обем на осъществената защита, справедливо за ответника е преценено възнаграждение от 2 000 лева, съответно 2 400 лева с вкл. ДДС, възмездимо, с оглед уважената част от касационните жалби, в размер на 1 738 лева с вкл. ДДС. Впрочем, същият справедлив размер от 2 000 лева, съответно 2 400 лева с вкл. ДДС, настоящият състав е определил и за възнаграждението на адв. К., съответно намален, с оглед правния резултат за ищците в касационна инстанция. Следователно, при еднакво определена изходна база за възмездяване на разноски от дължимо адвокатско възнаграждение в полза на ответника, съответно за присъждане на такова, при условията на чл. 38 ЗАдв., за процесуалния представител на ищците, по същество се поддържат вътрешно противоречиви доводи: за прекомерност, когато се касае за присъдимите на ответника разноски и за твърде занижен размер, когато се касае за присъждане на адвокатско възнаграждение на собствения им представител. Аналогично в първия случай се поддържа обвързаност на съда с приетото в решение на СЕС по дело С - 438 /22, а във втория – не. Това вътрешно противоречие е достатъчно да обоснове несъстоятелност на искането, като трайна и непротиворечива е практиката на касационна инстанция за съобразяване на решение по дело С - 438/22 и в хипотезите на определяно на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв.възнаграждение. Молбата по чл. 248 ГПК изначално не съдържа доводи за конкретно несъобразени от настоящия състав, но съобразими обстоятелства, значими за определянето на справедлив размер на адвокатското възнаграждение, които да обуславят ревизия на така определените, както за процесуалния представител на ответника, така и за този на ищците в касационна инстанция. Това могат да бъдат само обстоятелства относими към преценката на фактическата и правна сложност на спора и защитавания материален интерес или допуснати грешки в пресмятанията, но и такива не се твърдят в молбата по чл.248 ГПК. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение