Определение № 34 от 30.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4031/2014 г.

Производството е по чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба вх. № 9343 от 28.10.2014 г., подадена от адв. А. С. и адв. Й. Й., пълномощници на Д. Л. Т. за допълване на постановеното по настоящето дело определение № 1088 от 22.10.2014 г. в частта за разноските. Ответникът по молбата [фирма] чрез процесуалния си представител адв. Любимка Д. депозира отговор в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК. Смята за прекомерен претендирания размер от 2800 лв. разноски за адвокатско възнаграждения за производството пред касационна инстанция. ВКС намира, че молбата е подадена в срока по чл. 248 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна поради следните съображения: С постановеното по делото определение № 1088 от 22.10.2014 г. ВКС не е допуснал касационно обжалване на решение № 1847 от 19.03.2014 г. по в. гр. д. № 134433 по описа за 2013 г. на Софийски градски съд. Съдът е пропуснал обаче да се произнесе по искането на ответника по касационната жалба за присъждане разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2800 лв. Заплащането на това адвокатско възнаграждение е удостоверено с представен по делото договор за правна помощ от 16.06.2014 год. По арг. от чл. 78,ал.3 ГПК и с оглед изхода на производството по допустимост на касационното обжалване, касаторът следва да заплати на ответника по касация направените в производството разноски. Възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение, предвид сложността на делото обаче е основателно и следва да бъде уважено. На осн. чл. 9,ал.2 във вр. чл.7,ал.1,т. във вр. чл. 8,ал.2,т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения / ред. Д.в. бр.28/28.03.2014 год. / действащата към момента на сключване на договора за правна помощ, следващото се възнаграждение възлиза на сумата 1467,63 лв. Водим от горното Върховния касационен съд, състав трето гражданско отделение