Определение № 6580 от 16.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2784/2026 г.

от 13.10.2017 г. до изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури представлява нередност по Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ №20 от 28.01.2011 г. с бенефициер „Унимекс“ЕООД. В решението е посочена и сума на нередността в размер 27 149,92 лв. Нередният разход е определен като финансова корекция от 8% върху разходите изплатената и сертифицирана към момента на установяване на нарушението безвъзмездна финансова помощ(БФП) в размер на 339 373,81 лева. Отбелязано е още, че финансовата корекция е определена за установено неизпълнение на производствената програма между 60.01 % и 70%. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане жалбата на бенефициера срещу Решение № РД-489/24.10.2017г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури и е прекратил съдебното производство. Съдът е приел, че решението, издадено на основание чл.14, ал. 1 от Наредбата за определяне на процедурите за администриране на нередности по фондове, инструменти и програми съфинансирани от Европейският съюз (Наредбата на нередностите) не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, защото не създава задължения за жалбоподателя, нито застрашава негови интереси. Приел е, че с оспорваното решение не се извършва финансова корекция, а същото представлява част от процедурата по издаване на индивидуален административен акт по чл. 28 от Наредбата за нередностите. Административният съд - Пловдив се е позовал на разпоредбите на чл. 159, т. 1 и т. 5 АПК и е приел, че оспореното решение не е индивидуален административен акт, подлежащ на обжалване, а също така жалбата за просрочена, подадена след изтичане на преклузивния срок за обжалване - процесното решение е връчено на жалбоподателя, чрез служител А. М., на 25.10.2017г г., а жалбата е подадена на 27.11.2025 г. Определението е неправилно. По отношение на констатацията на първоинстанционния съд за просроченост на жалбата, настоящата съдебна инстанция намира за незаконосъобразни изводите, изведени в обжалваното определение. Видно от доказателствата по делото – Справка от НАП за регистрираните трудови договори, в дружеството никога не е имало служител с имена А. М., следователно неправилно съдът е приел, че подадената жалба е просрочена. При положение, че решението на изпълнителния директор на ИАРА не е връчено надлежно на „Унимекс “ЕООД, то срокът за обжалване на това решение не е започнал да тече и следователно не е изтекъл. Изложеното до тук опровергава извода на съда за просроченост на подадената пред него жалба. С Решение № РД-489/24.10.2017г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури освен регистриране и вписване на нередност в Регистъра на нередностите под своя национален идентификационен номер, също е посочена и сума на нередността в размер 27 149,92 лв. Нередният разход е определен като финансова корекция от 8% върху разходите изплатената и сертифицирана към момента на установяване на нарушението БФП в размер на 339 373,81 лева. Финансовата корекция е определена за установено неизпълнение на производствената програма между 60.01 % и 70%. От доказателствата по делото е безспорно, че след издаването на решението по чл. 14, ал. 1 от Наредбата на нередностите и преди изпращането на бенефициера на покана за доброволно изпълнение на установената по основание и размер финансова корекция органът не е издал друг нарочен друг акт, с който да установи по основание и размер корекцията в съответствие със законовите изисквания. Това, което органът фактически е направил е, че в съдържанието на решението по чл. 14, ал. 1 от Наредбата за нередностите е включил решението по чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ) – определил основанието и размера на финансовата корекция. С оглед на така установеното конкретно съдържание на решението по чл. 14, ал. 1 от Наредбата на нередностите – определянето на финансовата корекция и поради липсата на друг акт на органа, в който да е обективирано волеизявлението му по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ следва да се приеме, че в конкретния случай, решението по чл. 14, ал. 1 от Наредбата за нередности съдържа е решението на органа по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ. Да се приеме противното – че липсва акт по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ, с който на частния жалбоподател, в съответствие със закона, е определена по основание и размер финансова корекция, значи съдът, в нарушение на установеното в Конституцията – чл. 120, ал. 2, и в закона – чл. 73, ал. 4 ЗУСЕФСУ, да лиши от право на съдебно обжалване бенефициер, който е адресат на финансова корекция, само и единствено поради неправомерното поведение на органа. С оглед на избраната от ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство“ форма на обективиране на волеизявлението му за определяне на финансовата корекция по основание и размер съдът следва да приеме, че това волеизявление е обективирано именно в Решение №РД-489 от 24.10.2017 г. Доколко избраната от ръководителя на Управляващия орган форма на обективиране на волеизявлението е съответна на установеното в чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ е въпрос на спора по същество. За допустимостта на съдебното производство е важно, че пораждащото задължение за частния жалбоподател властническо волеизявление на органа е обективирано в единствено съществуващия негов акт – мотивите на Решение №РД-489 от 24.10.2017г. За да осигури на частния жалбоподател гарантираното от Конституцията и закона право на съдебно обжалване на акта, с който е определена финансовата корекция, първоинстанционният съд следва да разгледа волеизявлението на ръководителя на УО за определяне на финансова корекция, обективирано в Решение №489 от 24.10.2017 г. като акт по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ. В същия смисъл е практиката на ВАС (виж. Определение №5708 от 09.05.2017 г. по адм.дело 3453/2027 г. на ВАС, Седмо отделение; Определение № 1999 от 13.02.2019 г. по адм.дело №15627/2018 г. на ВАС, Седмо отделение; Определение № 12789 от 23.10.2018 г. по адм.дело № 10615/2018 г. на ВАС, Седмо отделение и др.) С оглед на горното обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне на съда за продължаване на съдебното производство, в съответствие с установения предмет на оспорване.