Определение № 50 от 26.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 1554/2018 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК, образувано по подадена от адв. М. И. Д., в качеството й на процесуален представител на Х. Н. Д., молба вх. на ВКС № 621/21.01.2019 г., с която е поискано да бъде допълнено определение № 558 от 06.12.2018г. на ВКС, І т.о. като й бъде определено и присъдено адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и чл. 83, ал. 2 ГПК, изчислено съгласно разпоредбите на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът по молбата - ЗД „Бул Инс“ АД, [населено място], не изразява становище. За да се произнесе по молбата, ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, взе предвид изложеното в нея и след проверка на данните по делото, приема следното: Производството по т.д. № 1554/18 г. на ВКС е образувано по подадена касационна жалба от ЗД „Бул Инс“ АД, [населено място], с която е обжалвано решение № 455/26.02.2018 г. по в.гр.д. № 5214/2017 г. на Апелативен съд София. С постановеното от настоящия състав на ВКС определение № 558/06.12.2018 г., въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване. В определението не е налице произнасяне по обективираното в отговора на касационната жалба, подаден от адв. Д., искане за определяне и присъждане на адвокатско възнаграждение по правилата на чл. 38, ал. 2 ЗА, касаещи размера на адвокатско възнаграждение при оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие. Молбата е основателна. Налице са предпоставките по чл. 78, ал. 1 ГПК – касационното производство е образувано по жалба на ЗД „ Бул Инс” АД, [населено място], представен е отговор на ответната страна – Х. Н. Д., с който своевременно са поискани разноски за касационното производство. Представен е и договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ упълномощаване по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА /л. 45 от в.гр.д. № 5214/2017 г. на Апелативен съд София/. Разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА въвежда задължение за съда да определи адвокатско възнаграждение при представителство, осъществявано безплатно при условията на ал. 1 на текста, като съгласно препращащата норма на чл. 38, ал. 2 ЗА то следва да е в размер не по-малък от предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на Висшия адвокатски съвет. С оглед изложеното, в полза на процесуалния представител на Х. Н. Д.- адв. М. И. Д., следва да бъде определено и присъдено като платимо от касатора ЗД „Бул Инс“ АД, [населено място], възнаграждение за изготвяне на отговор на касационна жалба, възлизащо по размер на 1240.30 лв., изчислен съобразно чл. 9, ал. 3, вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразен на основание чл. 78, ал. 1 in fine ГПК с уважената част от иска. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение