Определение № 2479 от 05.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1295/2024 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от В. Вучков, с адрес в гр. Батановци, чрез процесуален представител, срещу определение №523/14.11.2023 г. по адм.дело №371/2023 г. на Административен съд - Перник, с което е оставена без разглеждане жалбата му, с която е оспорил заповед №9/28.09.2023 г., издадена от председателя на Управителния съвет /УС/ на "Ловно - рибарско сдружение Радомир", гр. Радомир /ЛРСР/ в частта, с която на жалбоподателя е отказано вписване в разрешителните за групов лов и му е отказано издаване на разрешително за индивидуален лов на територията на ЛРСР. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, иска отмяната му. Ответникът по частна жалба - председател на на УС на ЛРСР, не взима становище. Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, АС е взел предвид, че оспорената частично пред него заповед е издадена на основание прието решение от 27.09.2023 г. на заседание на УС на ЛРСР и при съобразяване на чл.20, б "А" от Устава и целите на сдружението, регламентирани в чл.9,б."д" и "а", във връзка с чл.18, б."д" от Устава на Сдружението. В заповедта изрично е посочено, че решението на УС и настоящата заповед могат да се обжалват пред Общото събрание на сдружението. По делото е установено, че Вучков е ловец, членуващ в друго ловно - рибарско сдружение, и УС на ЛРСР единодушно е взел решение да не му се разрешава да ловува на територията на ЛРСР като гост - ловец поради извършени от последния действия по време на предишен лов. АС е посочил, че ловното сдружение е юридическо лице с нестопанска цел съгласно чл.30, ал.5 от Закона за лова и опазване на дивеча. Посочил е реда за оспорване на решенията на органите на сдружението с нестопанска цел - по чл.25, ал.5 ЗЮЛНЦ - пред общото събрание и по чл.25, ал.6 ЗЮЛНЦ - пред окръжен съд по седалището на сдружението. Изложени са и доводи, че нито УС на ЛРСР, нито неговият председател имат качество на административни органи, нито пък са овластени с властнически правомощия, поради което приетите от тях актове нямат белези на административни актове Определението е правилно. Независимо дали Вучков притежава или не активна легитимация да оспори акта на УС на ЛРСР по реда на чл.25, ал.5 и 6 ЗЮЛНЦ, този факт не би могъл да промени преценката дали оспорената заповед е индивидуален административен акт. Правилни са доводите на АС, че председателят на УС на ЛРСР е действал в изпълнение на решение на УС и заповедта му в оспорената част не е властническо волеизявление. Председателят на УС на ЛРСР няма качество на административен орган по смисъла на пар.1 от ДР на АПК, тъй като не принадлежи към системата изпълнителната власт, нито пък е носител на административни правомощия по силата на ЗЛОД. Без значение за преценката дали е налице индивидуален административен акт е качеството на Вучков на член на УС на Национално ловно - рибарско сдружение. С оглед изложеното е била налице хипотезата на чл.159, т.1 АПК поради липса на годен за оспорване административен акт, поради което определението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 във връзка с чл.236 АПК Върховният административен съд, пето отделение