Решение № 3502 от 26.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9750/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ / АПИ, Агенцията/ срещу Решение 19392 от 05.06.2025г., постановено по адм. д. 4987/2024 по описа на Административен съд София-град, в частта му, с която агенцията е осъдена да заплати на Ж. И. Б. обезщетение в размер на 12 000 лв за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални болки и страдания в резултат на издадени от Председателя па Управителния съвет на Агенция “Пътна инфраструктура“ четири заповеди за прекратяване на служебното му правоотношение и отменени като незаконосъобразни по съдебен ред, в периода от 28.08.2019г. до 31.01.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 17.05.2024г. до окончателното изплащане на сумата. Касаторът Агенция “Пътна инфраструктура“, чрез процесуалния си представител, твърди, че решението в осъдителната му част е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните доводи в жалбата са за неприложимост на чл. 1 ЗОДОВ и за неправилен извод на съда за наличието на претърпени неимуществени вреди. Иска се отмяната на решението в обжалваната част и се претендират разноски. Възразява се за прекомерност на адвокатския хонорар на противната страна. Ответникът Ж. И. Б. чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски за касационната инстанция. Върховната касационна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост и неоснователност на касационнита жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена при съобразяване на процесуалните предпоставки за нейната допустимост. Пред Административен съд София-град е предявен иск с правно основание чл. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди – психологически болки и страдания и влошаване на здравословното състояние за период 28.08.2019г.-31.01.2024г. в резултат на четири броя отменени като незаконосъобразни заповеди за прекратяване на служебно правоотношение. Установено е, че Ж. Б. е работил на длъжност директор на дирекция „Анализи на риска и оперативен контрол“ при Агенция “Пътна инфраструктура“. Със Заповед № ЧР-СП-863/28.08.2019 г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, във вр. с чл. 108 ЗДСл, било прекратено служебното му правоотношение на длъжност „директор на дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ, отменена с Решение № 286/02.12.2019 г. на Административен съд - Кърджали по адм. д. № 353/2019 г., оставено в сила с Решение № 9997/21.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5139/2020 г.; Със Заповед № ЧР-СП-473/03.08.2020г., издадена от Председателя на Управителния съвет на АПИ, на основание чл. 107, ал. 1, т. 9 във вр. с чл. 108 ЗДСл, отново е било прекратено служебното му правоотношение, отменена с Решение № 153/11.01.2021 г. на Административен съд - София-град по адм. д. № 8165/2020г., оставено в сила с Решение № 10364/13.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4241/2021 г. Със Заповед № ЧР-СП-82/16.03.2022 г., издадена от Председателя на Управителния съвет на АПИ, на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 108 от ЗДСл за трети път е прекратено служебното му правоотношение, отменена с Решение №4348/28.06.2022 г. на Административен съд - София-град по адм.д. № 3022/2022 г., оставено в сила с Решение № 2150/28.02.2023 г. на ВАС по адм.д.№ 9096/2022 г. Със Заповед №ЧР-СП-82/10.03.2023г. на Председателя на Управителния съвет на АПИ на основание чл. 106, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 108 ЗДСл, за четвърти пореден път е прекратено служебното му правоотношение, отменена като незаконосъобразна с окончателно Решение № 1166/31.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10673/2023 г. Съдът е събрал и обсъдил писмени доказателства, свидетелски показания и експертни заключения на съдебно-медицинска експертиза и на съдебно – психологическа експертиза. Въз основа на тях е приел за установено, че е налице влошаване на здравословното и психологическо състояние на Ж. Б. и че това се дължи на поредицата уволнения. Въз основа на това съдът е счел исковете за основателни. Приел е настъпването на неимуществени вреди в пряка причинно-следствена връзка между незаконосъобразните актове и настъпилите вреди за цели исков период. Определил е обезщетение, позовавайки се на чл. 52 ЗЗД, като за справедливо такова е счел сумата от 12000 лв. Присъдил е и законната лихва от подаване на исковата молба. Решението е частично неправилно. Не са налице нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът е имал възможност да упражни процесуалните си права в съдебното производство. Фактическата обстановка е надлежно изяснена, въз основа на допустими и правилно събрани доказателства. Налице са обаче нарушения на материалния закон при определяне периода на понасяне на вредите и на размера на дължимото обезщетение. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред; действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. Съгласно Тълкувателно решение 4 от 06.11.2023 г. по тълк. дело 4/2022 г., ОСС на ВАС, I и II колегия, разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е приложима за обезщетение за неимуществени вреди от отменена като незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебно правоотношение. Законът за отговорността на държавата и общините за вреди урежда на законово ниво общия принцип, прогласен в чл. 7 на Конституцията на Република България за отговорност на държавата за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. От субективна страна конституционният принцип има всеобщ характер, действа спрямо всички и трябва да се прилага за всички онези, които съответстват на характеристиките, които го определят. Държавата отговаря винаги по реда на ЗОДОВ, когато вредите са причинени при условията на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, което изключва възможността обезщетението да се търси по общия ред, съгласно чл. 8, ал. 1 ЗОДОВ. В този смисъл са неоснователни касационните доводи за неприложимост на реда на чл.1 ЗОДОВ. Първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице фактическият състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. За да уважи исковете, съдът е счел, че те са основателни и доказани, въз основа на събраните доказателства. При събрания доказателствен материал, изводите на съда относно настъпване на вредите са логични и обосновани. Влошаването на психологическото и здравословното състояние и причинната връзка с издадените заповеди са надлежно доказани от ищеца в първоинстанционното производство с ангажираните от него доказателства. Съдът не е отчел обаче, че обезщетението се претендира от четири броя заповеди, които имат дата на издаване и отмяна и неправилно е счел периодите след отмяната на съответната заповед за такива, в които са търпени вредите. Както е видно от описаната по-горе фактическа обстановка, установена е точната дата на отмяната на всяка от четирите заповеди, като следва да се приеме, че отмяната на незаконосъобразните актове има правовъзстановяващо действие. След тази отмяна няма основание да се приеме, че увреденото лице продължава да търпи вреди от акт, който не поражда правно действие. Поради това периодите, за които следва да бъде присъдено обезщетение, са както следва: от Заповед № ЧР-СП-863/28.08.2019г. за период 28.08.2019г.- 21.07.2020 г.; от Заповед № ЧР-СП-473/03.08.2020г. за период 03.08.2020г. - 13.10.2021 г.; от Заповед № ЧР-СП-82/16.03.2022 г. за период 16.03.2022г. до 28.02.2023 г.; от Заповед №ЧР-СП-82/10.03.2023г. за период 10.03.2023г. до 31.01.2024г. Според чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Съгласно 1 от ДР на ЗОДОВ за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони, ето защо при определяне на размера на обезщетението съдът правилно е пристъпил към прилагане на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. В тази връзка, макар съдът да е съобразил събраните писмени и гласни доказателства, като е установил обективното състояние на Ж. Б., не е отчел правовъзстановителното действие на отмяната на заповедите и е определил обезщетение в завишен размер, което следва да бъде намалено. Вярно е, че постоянният стрес от издаването на заповедите е довел до влошаване състоянието на ответника по касация. Обаче от експертните заключения става ясно, че се касае за влошаване на вече съществуващи към датата на издаване на първата заповед състояния, за чието възникване преживеният стрес не е фактор. Отчитайки това обстоятелство и по-кратките периоде, за които се дължат обезщетенията /които са приблизително еднакви като продължителност/, касационната инстанция счита, че следва да определи размер на обезщетението от 2000 лв от действието на всяка незаконосъобразна заповед или общо 8000 лв. Този размер е съответен на конкретно установените по делото обстоятелства, свързани с периода, за който се твърди, че е претърпяно увреждането, продължителността на увреждането и отражението му върху ответника по касация, който според настоящия състав ще го възмезди адекватно. Обезщетението в така определения размер е съобразено с характера, степента, интензитета и продължителността от време, през който са понасяни вредите при отчитане на всички установени по делото относими факти, надлежно обсъдени от съда, и се явява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Размерът му не се явява завишен, в състояние е да компенсира вредите, претърпени от посоченото лице, без да доведе до обогатяване. Отчита се характерът на търпените негативни преживявания и тяхното отражение върху личния живот и здравословното състояние на лицето. Предвид изложеното, решението следва да бъде отменено за периодите, както следва - 22.07.2020 г. - 02.08.2020г., 14.10.2021 г. - 15.03.2022 г., 29.02.2023г. - 9.03.2023г., както и за разликата от 8000 лв / 4090,34 евро/ до уважения размер от 12000 лв и съответните лихви, както и в частта за разноските над 1688 лв /863,06 евро/. В останалата част обжалваното съдебно решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Касаторът не претендира разноски, а ответникът не представя доказателства за такива пред касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,