Решение № 9623 от 29.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15677/2010 г.

Решение № 9623 от 29.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15677/2010 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 2083 от 19.10.2010 г. по адм. дело № 768/2010 г. на Варненския административен съд, I отделение, IV състав, с което са отменени Ревизионен акт № 900560/29.12.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД гр. Добрич на НАП, потвърден с решение № 79/04.03.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на Георги Кръстев Панов са определени задължения за данък върху доходите на физическите лица по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 6 832 лв. за 2006 г. и лихви в размер на 2 521,95 лв. и Ревизионен акт № 900559/29.12.2009 г., издаден от ТД на НАП гр. Добрич, потвърден с решение № 76/04.03.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на Румяна Маркова Панова са определени задължения за данък върху доходите на физическите лица по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 6 352,30 лв. за 2006 г. и лихви в размер на 2 344,88 лв.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението на АС - Варна, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Ответниците - Георги Кръстев Панов и Румяна Маркова Панова не изразяват становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира, че жалбата е допустима, а по съществото й съобрази следното:

С процесното решение АС-Варна е отменил РА № 900560/29.12.2009 г., издаден от ТД на НАП гр. Добрич, с който на Георги Кръстев Панов са определени задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 6 832 лв. за 2006 г. и лихви в размер на 2 521,95 лв. и РА № 900559/29.12.2009 г., издаден от ТД на НАП гр. Добрич, с който на Румяна Маркова Панова са определени задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 6 352,30 лв. за 2006 г. и лихви в размер на 2 344,88 лв.

От събраните в хода на ревизионното производство писмени документи, подробно описани в РД и РА органът по приходите е установил, че Георги Панов и Румяна Панова са приключили 2005 г. с приходи в размер на 41 400 лв. За 2006 г. е установено, че приходите на Г. Панов възлизат общо на 25 688,83 лв. и разходи - 103 984,86 лв. На Румяна Панова са установени приходи в размер на 3 295,48 лв. и разходи - 19 136,35 лв. Органът по приходите е приел, че е налице недостиг на средства в размер на 52 736,62 лв. и съответно са налице предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 от ДОПК. Определена е данъчна основа от доход от трудови правоотношения в размер на 4 748,52 лв. и данъчна основа от допълнително установени доходи в размер на 26 368,31 лв. Определена е данъчна основа в размер на 31 116,83 лв. и размер на данъка - 6 832 лв. по отношение на Г. Панов. По отношение на Румяна Панова органът по приходите е определил данъчна основа от доход от трудови правоотношения в размер на 3 594,18 лв. и данъчна основа от допълнително установени доходи в размер на 26 368,31 лв. Определил е данъчна основа в размер на 29 962,49 лв. и размер на данъка - 6 3 52,30 лв. В случая, между страните не е била спорна установената с двата РА разходна част. Спорният въпрос се е свел до установената с двата РА приходна част, като жалбоподателите твърдят, че през 2006 г. са получили сумата от 52 500 лв. по договори за заем, както следва: на 18.01.2006 г., сключен с Георги Атанасов Желев за сумата 21 000 лв.; на 04.03.2006 г., сключен с Петър Кирилов Георгиев за сумата от 17 000 лв.; на 15.05.2006 г., сключен с Даниела Радославова Казанджиева за сумата от 7 000 лв. и на 06.03.2006 г., сключен с Кирчо Иванов Кирилов за сумата от 7 500 лв. Същите са представени в хода на административното производство с възражението към РД.

От показанията на свидетеля Петър Кирилов Георгиев съдът е установил, че през месец март 2006 г. същият е предоставил на жалбоподателя - Георги Панов сумата от 17 000 лв. Свидетелят е посочил, че е собственик на строителна фирма и сумата е от спестявания от дейността на дружеството и заетата сума е върната през месец август 2009 г.

От показанията на св. Кирчо Иванов Кирилов съдът е установил, че същият е работил в системата на МВР и е получил 20 заплати при пенсионирането си, като сумата 7 500 лв. е предоставена на Панов през месец март 2006 г. и върната през м. 08.2009 г.

Свидетелката Даниела Радославова Казанджиева е посочила, че е предоставила през 2006 г. заем в размер на 7500 лв. на Г. Панов, като средствата са били от нейни лични спестявания и заемът е върнат.

От показанията на св. Радостина Рафаилова Желева съдът е констатирал, че съпругът й Георги Атанасов Желев е починал на ..**** г., като същият е предоставил на Г. Панов сумата от 21 000 лв., а парите били върнати през 2009 г..

Съдът е кредитирал показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели, като логични, вътрешно непротиворечиви, житейски обосновани и кореспондиращи с представените още преди издаването на РА писмени договори за заем.

Въз основа на писмените документи и гласните доказателства съдът е приел, че през 2006 г. жалбоподателят Панов е получил заеми в общ размер на 52 500 лв., поради което не е налице превишаване на разходите на двамата жалбоподатели със сумата от 52 736,62 лв. Въз основа на така установения приход от заеми съдът е счел, че не са били налице предпоставките по чл. 122, ал. 1, ал. 1, т. 2 и 7 от ДОПК и неправилно органът по приходите е установил задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 6 832 лв. и лихви в размер на 2 521,95 лв. по отношение на Г. Паунов и 6 352,30 лв. и лихви в размер на 2 344,88 лв. по отношение на Румяна Паунова за 2006 г. И е отменил РА като незаконосъобразни.

Така постановеното решение е правилно като постановено при спазване на материалния закон, процесуалните правила и обоснованост.

Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е направил обосновани правни изводи, които се споделят изцяло от настоящия състав на ВАС. Не са допуснати процесуални нарушения от съда при разглеждане и решаване на делото. Ревизионните производства са проведени по особения ред на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, като в тежест на органите по приходите е да установят алтернативното наличие на основанията за облагане по аналог и определяне на различна данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, а в тежест на ревизираното лице е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него фактически констатации, оборващи тези по РА. Възраженията на касатора се свеждат до неправилност на изводите на съда относно реалното получаване на сумите по договорите за заем, приложени по делото, липсата на доказателства относно възможността на заемодателите да предоставят съответните заемни средства, както и че получените заеми не са отразени в декларациите по чл. 124, ал. 3 ДОПК на ревизираните лица. Действително, в случая получените заемни средства не са били посочени в декларациите по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. Договорите за заем и съответните разписки за връщане на сумите са представени с възраженията на ревизираните лица срещу РД. Във връзка с представените от ДЗЛ договори за заем в РА е отбелязано, че "при извършена справка в информационната система на НАП се установи, че лицата предоставили заеми, нямат декларирани доходи в размерите, за които се твърди, че са предоставени в заем". Следва да се посочи, че с оглед разпоредбата на чл. 5 ДОПК органите по приходите са длъжни да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица в производствата по този кодекс. В случая, след като са били налице данни за получени от ревизираните лица заемни суми, то органите по приходите е следвало да съберат доказателства в тази насока и преди всичко доказателства относно възможността на заемодателите да предоставят сумите в заем. От данните по делото обаче е видно, че до заемодателите няма изпратени искания за предоставяне на документи и писмени обяснения по чл. 57 ДОПК, а в РА органът по приходите се е ограничил единствено с констатациите, че приложените договори за заем са реални договори и "в случая не са представени преки и косвени доказателства за предоставяне на паричните средства". ВАС намира за законосъобразни изводите на АС-Варна, че през 2006 г. жалбоподателят Панов е получил заеми в общ размер на 52 500 лв., поради което не е налице превишаване на разходите на двамата жалбоподатели със сумата от 52 736,62 лв. и съответно не са налице предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 от ДОПК.

Като е стигнал по същите съображения до изводи за незаконосъобразност на обжалваните РА, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Съобразно изхода на спора на касатора не се следват разноски по делото. На ответниците също не следва да бъдат присъдени разноски, тъй като такива не са претендирани.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,