Определение № 4990 от 11.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 580/2026 г.

Постъпила е частна касационна жалба от „Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията“(или „сдружението“) със седалище в гр. Варна, чрез адв. Иванов, срещу Определение №12181 от 07.11.2025г. по адм. дело №1951/2025г. по описа на Административен съд – Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата на сдружението срещу Решение №ВА-142/ПР/2025г. от 01.08.2025г. на директора на РИОСВ – Варна и съдебното производство е било прекратено. В частната касационна жалба се излагат множество аргументи за неправилност на съдебния акт, респ. се настоява за отмяната му и връщане на делото на първата инстанция за решаване спора по същество. Претендират се и разноски. В срока по чл.232 АПК е постъпило възражение по така подадената частна касационна жалба единствено от „Експрес гаранцион“ООД, чрез управителя В., в което се изразява становище за нейната неоснователност. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира така депозираната частна касационна жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229 ал.1, т. 1 от АПК и в срока по чл. 230 АПК, но разгледана по същество за неоснователна. С обжалваното определение първостепенният състав на Административен съд – Варна е оставил без разглеждане жалбата на сдружението срещу Решение №ВА-142/ПР/2025г. от 01.08.2025г. на директора на РИОСВ – Варна, с което е решено да не се извършва ОВОС(оценка на въздействието върху околната среда) за инвестиционно предложение „Изграждане на жилищен комплекс „Сън Сити Резиденс – високотехнологичен парк“ и „Паркинг за моторни превозни средства“ в поземлен имот с идентификатор 10135.5010.115, местност „Ески балар“, район „Аспарухово“ на гр.Варна. За да формира този извод, административният съдия е приел, че юридическото лице с нестопанска цел няма пряк и непосредствен правен интерес от обжалване акта на инспекцията, независимо от възможностите, предоставени от Орхуската конвенция. Настоящият състав на касационната инстанция споделя този краен извод, но поради съображения, с които изводите на административния съдия следва да бъдат допълнени. На първо място по отношение реферирането към Орхуската конвенция, следва да се отбележи, че налице е разлика между прякото засягане на права и интереси по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК, съответно чл. 120, ал. 2 от Конституцията, и засягането, което актовете, свързани с опазване на околната среда имат по отношение на „засегнатата общественост“ така, както тя е дефинирана с § 1, т. 25, във връзка с т. 24 от ДР на ЗООС. В този смисъл „засегнатата общественост“, на която е предоставено правото да оспори актовете по специалния закон(ЗООС), е понятие по-широко от понятието "заинтересована страна" по чл. 147, ал. 1 АПК. Създадената правна рамка обаче има за цел да даде възможност на по-широк кръг от субекти да защитават обществения интерес при процедурите за одобряване на планове, програми, инвестиционни предложения и при вземането на решения за издаването или актуализацията на разрешителни по реда на ЗООС, т.е. създадена е по-широка легитимация за оспорване на актовете, приключващи различните процедури по този закон. В частната си жалба сдружението твърди, че за него е налице легитимация по силата на ратифицираната от България конвенция, като реферира в тази връзка и към актуална съдебна практика на ВАС на РБ и цитира Определение №10162 от 22.10.2025г. по адм. дело №9590/2025г. В светлината на това, настоящият състав следва да посочи, че изцяло споделя изложеното в последноцитирания акт, но е необходимо де се отбележи, че в това съдебно определение е развита тезата, че за да попадне едно сдружение в обхвата на понятието "заинтересована общественост" по смисъла на легалните определения по Орхуската конвенция и ЗООС, то следва заложените в устава му цели да са свързани с екологията. Отбелязано е даже, че дори възстановяване използването на подземни, включително минерални води, за изключително обществени цели, не е намерение с екологична насоченост, тъй като тази задача не е пряко свързана с опазване на околната среда, в частност с опазване и съхраняване на водите. Консеквентно, съставът е заключил, че за сдружението(по това дело) не произтича правен интерес от оспорване на решението на директора на РИОСВ Варна директно от Орхуската конвенция, поради което наличието на такъв трябва да се преценява по националното законодателство и съобразно доказателствата по делото. Настоящият състав на касационната инстанция изцяло споделя тези изводи, поради което тук следва да се прецени и интереса на частния жалбоподател през призмата на посочените в устава на сдружението цели. При справка с последния, публично достъпен в регистър на сдруженията с нестопанска цел на Агенция по вписванията, се установява, че целите на сдружението са изброени в чл.4 и чл.5 от устава, но в тях липсва каквато и да е привръзка, респ. рефериране към цели в областта на екологията, а по-скоро същите съвпадат по насоченост с наименованието на юридическото лице. Следва да се отбележи, че средствата за постигането на вписаните в устава цели могат да са разнообразни (чл.6), но си остават само способи за реализиране на същите, респ. не могат да обосноват легитимация на субекта като „заинтересована общественост“, поради което той не може да се определи като екологична неправителствена организация, създадена в съответствие с националното законодателство(§1, т.25 от ДР на ЗООС), а е всъщност правозащитна такава. При това положение дължима е преценката и за съобразяване с очертаните вътрешноправни изисквания, посочени и в обжалваното определение, в което е развита тезата, че сдружението не е доказало пряк и непосредствен правен интерес от съдебно оспорване на издадения акт по ОВОС. В тази насока не е налице случай, при който се релевират нарушения на правата, които са предоставени в член 6, параграфи 3 и 7—9 от цитираната конвенция. Освен това, според споменатото и в частната жалба решение по дело С-826/18 на СЕС, член 9, § 3 от конвенцията позволява допустимостта на посочена в него жалба по съдебен ред да е обусловена от участието на жалбоподателя в процедурата, подготвяща обжалваното решение, освен ако с оглед на обстоятелствата по делото той не може да бъде основателно упрекнат, че не е участвал в нея. От данните по делото се установява, че инвестиционното предложение: „Изграждане на жилищен комплекс „Сън Сити Резиденс – високотехнологичен парк“ и „Паркинг за моторни превозни средства“ в поземлен имот с идентификатор 10135.5010.115, местност „Ески балар“, район „Аспарухово“, гр.Варна на възложителя е публично оповестено и срещу него не са постъпили възражения или становища от сдружението, нито по друг начин е изразено намерението на последното за участие в тази конкретна административна процедура. Нещо повече, според тълкуването на член 9, § 3 от Конвенцията, дадено от СЕС по дело C-252/22, на правен субект, различен от неправителствена организация за опазване на околната среда, се признава процесуална легитимация за оспорване на административен акт, на който не е адресат, само когато твърди, че не е спазен частен законен интерес или интерес, свързан с правно положение, което е пряко свързано с предмета му на дейност. В настоящия случай не се доказва нито една от тези предпоставки. Неоснователно в частната жалба се реферира и към новелата на чл.38 ал.1, т.4 от ЗЮЛНЦ, който има предвид единствено разходване на имуществото на юридическите лица с нестопанска цел, определени за извършване на общественополезна дейност, вкл. и за защитата на човешките права или на околната среда(т.4), но това е логическа последици от поставените от самото сдружението цели, вписани в устава му, които в случая не включват такива с екологична насоченост. При това положение се обосновава и изводът на настоящия състав на касационната инстанция, че законосъобразно жалбата на сдружението е оставена без разглеждане, а съдебното производство е било прекратено, поради наличие на основанието по чл.159,т.4 АПК. С оглед на това определението следва да се остави в сила, вкл. и поради изложените в това определение мотиви. По тези съображения и на основание чл.235 ал.1 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение