Определение № 1165 от 10.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 776/2026 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на С. К. А. срещу определение №182 от 15.01.2026 г. по ч. гр.д.№4690 по описа за 2025 г. на Върховния касационен съд, III ГО, с което е оставено без разглеждане искането на жалбоподателката с вх. № 23370 от 16.12.2025 г. за поправка на явна фактическа грешка в мотивите към определение № 5782 от 11.12.2025 г. по делото. Частният жалбоподател твърди, че определението е незаконосъобразно и неправилно, поради което моли да бъде отменено и делото да бъде върнато за произнасяне по искането за поправка на явна фактическа грешка. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становището на частния жалбоподател, приема следното: Частната жалба е подадена в срок срещу преграждащо разпореждане на друг състав на ВКС, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С определение № 5782 от 11.12.2025 г. по ч. гр.д.№4690 по описа за 2025 г. на III ГО на Върховния касационен съд не е допуснато касационно обжалване по частната жалба на С. К. А. на определение № 370 от 17.09.2025 г., постановено по ч. гр.д. № 483 по описа за 2025 г. на Пловдивския апелативен съд, 2-ри граждански състав. След това С. К. А. е поискала да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите на определението на ВКС поради невярната констатация, че липсват формулирани от нея въпроси, по които желае допускане на касационно обжалване. Съставът на ВКС е приел, че поправка на очевидна фактическа грешка се допуска само в диспозитива на съдебния акт, но не и в мотивите, поради което е оставил без разглеждане молбата поради липса на правен интерес. Този решаващ извод в обжалваното определение е съобразен с процесуалния закон. В разпоредбата на чл.236 от ГПК, озаглавена „Съдържание на решението“, ясно са разграничени мотивите на съдебния акт, посочени в ал.2, от елементите по ал.1, които пораждат неговите правни последици. Затова поправката по чл.247 от ГПК се допуска само в посочените в чл.236, ал.1 от ГПК елементи на решението, но не и в неговите мотиви. Когато в мотивите се съдържат неверни констатации, които са от значение за други правоотношения, установяването на грешките може да се извърши, но не в същото гражданско производство, а евентуално- по различен ред за защита, използван във връзка с накърнените субективни права, породени от тези други правоотношения. С оглед процесуална икономия и необходимата бързина в гражданския процес, грешките в мотивите не се поправят по реда на чл.247 от ГПК. В този смисъл е трайната практика на ВКС, съдържаща се в определения № 4970 от 3.11.2025 г. по ч. гр. д. № 3714/2025 год. на IV ГО, № 50227 от 15.11.2023 г. по гр. д. № 1779/2022 г. на IV ГО, № 1469 от 16.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 1842/2023 г. на I ТО и много други. По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение